Как да открием смисъла на живота?

[npp]

Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.

едно е да хулиш вярата дори и когато тя е съвсем правилна, а съвсем друго нещо е да упражняваш правилна вяра в Онзи, Който наистина е истинският Бог, или това е все едно да влезеш в хирургията на някоя болница и без въобще да разбираш от медицина да почнеш да критикуваш всяко действие на хирурзите там, докато съвсем друго е да учиш медицина и да бъдеш компетентен в тази област, така и е с вярата, или я упражняваш правилно и си компетентен поне до някаква степен в тази област, или не я упражняваш правилно и не си компетентен относно вярата, така както едно е да си хирург и да си провеждал успешно хирургически операции, докато съвсем друго е да не си извършвал успешно хирургически интервенции и да не си завършил успешно медицина, а вярата е най-вече проява на съвършена любов към всички човеци, което в библейските писания най-малкото се нарича "правда", понеже и е свързано с осигуряване на пълно спасение на всички хора, чрез изгонване на злите духове от засегнатите/обладаните, изцеляване на болните, възкресяване на мъртвите, и свидетелствуване на Доброто Слово, като всичко това е възможно единствено чрез вяра в истинският Господ Бог, понеже вярата е най-малкото верността към доброто, което най-малкото значи и отречение от злото, защото не жертвите, които не са извършители на злодеяние, но причинителите на зло другиму са посочвани за грешни в Писанието, няма как лаика в дадена област да научи специалиста в същата област как стоят нещата там, нито пък такъв лаик може да научи който и да е друг да разбира нещата от онази област, а правилната вяра не е нищо мъчно, но е въпрос на достатъчно желание и работливост за търсене на Онзи, Който наистина е истинският Бог основано на добри намерения, тъй като Той е системният Администратор на вселената, докато любовта към човеците е основната причина за съществуването и основният мотив за упражняването на вярата, защото ако нямаше грях, тогава нямаше и да има човеци под греха, а така (и) никой от хората нямаше да погине, и нямаше да има нужда от такава вяра, но понеже от седмият ден досега истинският Бог се намираше в състояние на полусън-полубудност и затова и имаше погибел за определени човеци, защото докато бе в това състояние Той се оказа в непълна състоятелност да се погрижи за всички и поради това имаше нужда от човеци, които да го събудят за да спаси погиващите/погиналите, и така, всеки, който се отрича от всичко, което му пречи да работи за всеобщото спасение в истинският Господ Бог, успява да намери тесният път, който води в спасение, но всеки, който упражнява вярата не заради всеобщото спасение в истинският Господ Бог, лесно може да се окаже че върви в направлението на широкият път, който води в погибел, ето защо вярата е въпрос на проява на съвършена любов към човеците, затова и е писано че "Бог е любов", иначе не би имало смисъл от такава вяра, понеже истинската любов кара човек да търси/призовава Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог за пълно спасение на погиващите/погиналите хора, иначе ако не ги обича (толкова много), не би се (по-)молил (така усърдно) за това

"И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба..... И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба... И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша(т.е. че послуша молитвата ми за възкресение(-то) на Лазар)... Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде." Йоан 11: 17-44,

"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с добра молитва и загриженост за спасение(-то) в истинският Господ Бог)." Марк 9: 29,

"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(сиреч, от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критичен моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21