Здравейте ! ... Скоро приключих връзка, която започна преди 3 години. Още не мога да осъзная факта,че не сме заедно, защото обичах този човек изключително много и съм свикнала той да е до мен.Той... той ми беше и най-добър приятел, и част от мен. Трудно е да се опише връзката между нас... разбирахме се само с поглед, пасвахме си идеално и искрата беше невероятно силна. Таа историята е дълга, а не това е темата. Разделихме се. Това е, никога няма да забравя тези моменти, но ми се иска поне да изляза от тази депресия, в която съм изпаднала, и да продължа напред. Проблемът е, че на теория звучи лесно, но дори за миг за помисля за него изпадам в истеричен плач...Опитах да не мисля за това, но спомените са навсякъде и не мога да ги унищожа... Ако някой е преживял нещо подобно и е намерил някакво решение моля ви предложете..:'(