StringTheoryPracticist, a какъв е твоя начин? Заитригува ме.

С първата част съм напълно съгласна, но ние, хората /тези, преди нас/ сме избрали да бъде така. Те са решили някакви хартийки (парите) до голяма степен да определят стандарта ни на живот, че дори и щастието, ако искаш. Дори и човек, без някакви "крайни цели" (хипотетично, всеки си има някакви стремежи, било то да стане учен и да открие лек срещу рака или да си бръкне възможно най-дълбоко в носа) се нуждае от пари, за да съществува като част от системата. За да ядеш, ти трябват пари, за да имаш къде да живееш, пак ти трябват пари. Дори да се опиташ да заобиколиш някои от факторите, парите рано или късно стават фактор. "Страдаме" от решенията на предишните, а те вече са толкова навлезли в ежедневието ни, че ни се струва невъзможно да ги променим. Колко от нас могат да си представят примерно парите да бъдат премахнати?

Моята логика е, че трябва да си живеем живота, като ограничим намесата ни в чуждите такива до минимум. Ако можем да минем без убийството на нещо, независимо дали е трева или човек, защо да го правим?

Грешното да убиваме бебета не е в това, че те са осъзнати или имат мозък и го използват, напротив. Чрез убийството на едно бебе отнемаме възможността му за развитие към индивид с мозък, докато тревичките нямат евентуално такова бъдеще. Там е разликата.

По същия път на мисли, защо да е грешно да се убиват и възрастни индивиди, които не използват мозъка си, въпреки че го имат? С какво някой, който по цял ден стои и си го мести от единия крачол в другия и няма намерението да промени нещо и да започне да е полезен (независимо за обществото, или за себе си) е по-полезен от едно бебе?

Интелигентния робот, можем да го убием когато пожелаем, ние сами сме го създали. Работата е там да не унищожаваме неща, които не ни принадлежат.