- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Да й кажа ли?
Вече станалото станало...Но добре, че си бил честен със приятелката си и си и казал за изневярата, иначе ако сама беше разбрала, щеше много повече да я боли. Постъпил си като един честен човек и си поел последствията, за което ти свалям шапка. Но отсега нататък ако си хванеш приятелка, поне е по-малка вероятността да кривнеш, защото ще знаеш последствията.
Има ли значение въобще изневерил съм ,защото в този момент я исках толкова много ,че не мислех,след това мисля,че постъпих правилно и си признах,тя е преценила,че не ме иска в живота си и това е.Аз съм окей с това,защото сгреших и нищо не мога да направя.
Ако беше толкова влюбен в притятелката си колкото казваш нямаше да преспиш с бившата много тъпо си постъпил
Доста кофти са протекли нещата..
Последно редактирано от Mr.Killer : 11-10-2013 на 22:38
Преебал си се! Трай си до последно и нема ядове. :Д
Жалко за теб, за потърпевшата .. и най - вече искрени съжаления за госпожицата, която си е постигнала замисъла.
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Не, това, което казвам, е, че ако бях мъж и ми изневерят и после чуя някакво производно на "Трай си бе, ако не си признаеш, не се е случило", госпожицата ще хвърчи с шутове през вратата.
Ненавиждам нагли хора. Като си изневерил, правилната постъпка е да си по-нисък от тревата и да събираш небето и земята, за да ти повярва половинката ти отново, ако изобщо реши да се опитва да ти прости.
В случая на теб ти е "простено" (макар че коя съм аз да ти "прощавам"), защото от постовете ти съм останала с впечатлението, че не си имала сериозна връзка, не желаеш такава и ти се живее в момента. Като попаднеш на човек, който да си заслужава, доста от вижданията ти ще се ошлайфат.
Ама на оная горе... дето твърди, че има връзка... смях.
Знам, че възгледите ми някой ден могат да претърпят някакъв коренен обрат, това е вероятност, която е налична за всички, но не мога да разбера как с лекота предпочитате това, което "е правилно", вместо това което е добре за вас. Нали уж всички се борим/си търсим щастието...
Отговорът е доста прозаичен.
Когато съм във връзка, има човече, чието щастие понякога е преди моето. Вярно, няма да му е много готино да чуе такова нещо, но в дългосрочен план ще ми е благодарен, че го знае.
Да не говорим как е "добре" за мен съзнанието ми да свиква с тази мисъл? С мисълта, че мога да причиня всичко на най-близкия си човек, щото... докато не го знае, всичко е наред? Не е здравословно и за самата мен. Няма да навлизам в темата как в определени случаи признанието е чисто и просто егоизъм, защото е освобождаване на собствената съвест.
И още нещо - с кви очи ще вдигна скандал на тоя същия човек следващия път, когато ме издразни с нещо? С кви очи ще му отворя уста?
При мен се случва същото.Възка почти 3 години, след това ново момче и след месеци пак се появява бившия ми.Само че при мен стана друго, аз осъзнах, че както казаха по нагоре " искам да си върна за малко това, което обичах " и го направих, но признах всичко на момчето с което бях и се разделихме.Сега има отново нещо между мен и бившия ми приятел, но не знам дали има смисъл отново, времето ще покаже![]()