Имах връзка с едно прекрасно момиче 2 години и половина,когато се запознахме просто все едно се познавахме от години и всичко се разви много бързо.Супер бързо се влюбихме ,бяхме наистина много щастливи.Не можех да повярвам,че толкова красиво момиче е с мен,пасвахме си във всяко едно отношение,беше идеалната връзка.Обичахме се ,живеехме заедно ,бяхме щастливи,но всяко нещо има край.Вярвахме си безрезервно ,не е имало изневери ,не е имало лъжи,просто в един момент просто се отдалечихме.Бяхме много заети с университети и работа ,променихме се.Явно си бяхме омръзнали.Разделихме се доста трудно,защото бяхме привързани един към друг ,но го направихме.След това и двамата се променихме коренно,тя стана доста несериозна ,само по дискотеки ходеше,пиеше и т.н.Аз излизах с доста различни жени ,виждахме се понякога ,липсвахме си ,но ни болеше от това ,че не е същото ,че обичаме това което бяхме и което имахме.В крайна сметка ,започнахме да се караме, да се обвиняваме и прекъснахме всякакъв контакт.Минаха страшно много време от тогава,нямахме никаква комуникация,до преди 5 дни разхождах се с приятелката си и с кучето в парка,когато срещу мен беше ТЯ и новият й приятел нещо се смееха и вървяха ,тя ме видя и спря за миг,целият изтръпнах ,не я бях виждал толкова много време,погледнахме се и само си казахме "Здравей" и се разминахме ,погледнах назад,както и тя и се усмихнахме,имах чувството ,че всичко се случваше за часове супер бавно.. сърцето ми щеше да се пръсне.От тогава не спирах да мисля за нея,как е станала още по-красива отпреди..След 2 дни ми писа дали искам да се видим и аз се съгласих и я поканих вкъщи.Когато дойде беше странно,имаше напрежение ,стояхме и си говорехме общи неща,но нещо станах да донеса нещо за пиене,тя тръгна към банята и се сбутахме ,тя стоеше срещу мен толкова красива и прекрасна колкото преди и просто се целунахме,не си казвахме нищо ,не се отделяхме един от друг ии едното доведе до другото.Докато лежах отново до нея се чувствах наистина добре,липсваше ми да е до мен,но тогава се сетих за новата си приятелка,тя не заслужаваше това ,никога не съм бил такъв ,стана ми ужасно кофти за нея и за постъпката ми.ТЯ го усети и се гушна в мен и ми каза,че е много щастлива с приятеля си ,започнахме да говорим за връзките си ,да си разказваме колко сме влюбени в половинките си ,беше страшно иронично и доста глупаво.След това си тръгна и си казахме,че може би след година-две пак ще се видим.Чувствам огромна вина и не знам дали трябва да призная на приятелката си.Да,не трябваше да го правя,но просто все едно бях се върнал назад с 1 година и отново бях с НЕЯ и тотално изключих ,затова че имам приятелка ,на която държа.Много ми е гадно за постъпката ми .. та въпроса ми е да й кажа ли?