Из въздуха разнася се мелодия
и чашите тъй весело звънят;
с вино нека да полеем повода –
седемдесет години си на тоя свят.

Какви ли не тъги са те спохождали,
какви ли не борби и участ зла;
след себе си те винаги довеждали
надеждата – да бъде светлина.

Смрачавали се дните – черен мрак,
облаци затулвали са слънцето –
ала лъчите път пробивали си пак
и навън отново… пак се съмвало…

Пак ще съмне. Виното подай
и да вдигнем тост с блестящи чаши –
за тебе, дядо, за борбата до безкрай
и за светла бъднина в съдбите наши.

/// честит 70-ти юбилей, дядо.

07.11.2013