От няколко месеца си пиша с едно момче, което не криеше,че ме харесва. За кратко време хлътнах по него, той се държеше прекрасно с мен, казваше ми,че аз съм специална за него и т.н. Един ден ми написа,че е влюбен в мен и иска да сме заедно, даде ми няколко дни да си помисля и когато ме попита какво съм решила, аз му отговорих,че сега не е точния момент ( още не бях се отърсила от лошите спомени с предишния ми приятел) и, че ако съм толкова важна за него, колкото казва, ще ме изчака да помисля още малко. По някаква огромна случайност, в деня, в който съм решена вече да му кажа да, моят най-добър приятел ми звъни (негов първи братовчед) и ми казва да не се занимавам с него,защото е лъжец и се натиска с други момичета в негото присъствие... Аз го попитах дали е вярно, той без никакъв смут каза да, но все пак аз съм била най-важна за него и само мен харесвал... Поиска да му простя,да бъдем заедно,но аз не се съгласих и прекъснах всякакви отношения с него.. Сега се чувствам зле,може би трябваше да му простя, защото не понасям липсата му (не знаех,че е станал толкова важен за мен). От друга страна се чувствам като пълна глупачка пред братовчед му Как да постъпя, гордостта ми не ми позволява да се върна назад,но момчето наистина ми липсва ;(((((((((