Аз съм някъде по средата. Жал ми е за просяците, но и изпитвам погнуса като мина покрай някои от тях. Така или иначе те са си избрали този път. Веднъж видях един човек, който живял в някаква купчина от тухли с полу-разрушен покрив и по градските новини казваха, че са я разрушили и тоя вече стана бездомник. Видяхме го на живо с приятели и той ми каза, че имам коса като на Афродита и другите ги сравни с някакви други богове и богини. Подмина ни и аз им казах: Откъде ги знаеш тия неща?
И те ми отговориха: Човекът е страшно умен, просто се е отказал да направи нещо в живота си.
Ето, един добър пример, че те са си виновни.
Жал ме е обаче за бавноразвиващите се. Те не са си избрали това. Или хората със синдром на Даун. Всички си правим погрешни изводи, преди да знаем какво му е на човека отсреща. Вместо да се оплакваме защо не са ни дали пари днес да си купим кока-кола или нещо за ядене там, може да се замислим какво им е на тях да ходят по кофите, да нямат къде да се изкъпят и да ходят с разкъсани дрехи, които са намерили на улицата.