'Щото сте твърде зависими от другите. Нямам идея к'ва точно ти е работата, наистина има и случаи, в които не можеш да си вършиш всичко сам и т'ва те прави зависим... Когато аз участвам в няк'ва колективна работа, ослушвам се кой как се ориентира в цялата работа и ако няма кой да ми помогне, предпочитам всичко да направя сама и да съм си изрядна, отколкото да ходя и да мрънкам, че т'ва и он'ва. Разбира се, че някой накрая ще отнесе лаврите за твоя труд. Просто предпочитам работата, свършена от мен да бъде приета с успех за колективна, отколкото да съм участничка в лайняната група, 'дето за 2 стотинки работа не може да свърши.

Зат'ва обичам всичко да си върша сама. Тоя семестър ми е доста успешен точно поради тая причина. 'Щото поемам инициативата сама, върша си нещата сама и не чакам дори и морална подкрепа от няк'ви колеги, които трябва да вършат същото.

Много ми е странно също така, защо повечето хора си мислят, че колегите им в работата или университета, трябва да са им приятели. Т'ва далеч не е необходимо. Достатъчни са дипломатичност и елементарна колегиалност плюс нормално задължителното добро възпитание и обноски. И работите пак вървят. То вЕрно, че е гадно да си слагаш гениталиите там, където си вадиш хляба, но и приятелските отношения на работното място, също са нож с две остриета. Не си създавай излишни главоболия!