Знам, че не е лесно за извършване. Даже напротив, трябваха ми месеци, за да успея да се преборя с причината да спра да приемам храна. Обаче успях. И успях сама - без психолози, диетолози и други такива. Да, тялото ми не беше чак толкова зле, все още имаше начин да се оправя. И не го изпуснах. Не си позволих да продължавам с пропускането на храна. Започнах да се убеждавам, че не правя добре и трябва да хапвам поне по малко. После започнах да се чувствам все по-добре, имах енергия за живот. Външните щети още не са напълно поправени, все още вдигам килограми. Май е неуспешно, но поне ям и имам енергия.
Най-важното, за да се оправиш, е да не си позволяваш да мислиш за глупости. Спираш да броиш килограмите и да се страхуваш. Вземаш се в ръце и макар да не искаш, да ти е трудно, да се отвращаваш, просто хапваш. По малко, никой не казва да се тъпчеш. Помисли си за любимата си храна, за това как не си струва да я отказваш, за това какво би станало ако продължиш. Възможно е да се уплашиш от това последното, но то действа отрезвително.