
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Майка ми и приятеля и...-_-
Здравейте,от 3 години живея в Америка и родителите ми са разведени,майка ми от 2г.си има приятел,които не живее при нас.Така:..преди тя да си има приятел всичко беше перфектно!Но всичко тотално се промени когато той се появи -_- просто не мога да го приема!На майка ми имам чувството,че изобщо не и пука за мен,ходи при него при всеки нейн почивен ден и не сме излиза като майка и дъщеря и изобщо не ми обръща никакво внимание и не се интересува от мен.Сега някои ще кажат да поговоря с нея,че съм голяма и т.н. Да,говорила съм с нея много пъти и тя казва,че никой не ми е искал мнението по въпроса.Казах и,че искам да се върна в България,защото явно съм и в тежест.Тя с отговора си направо си ми каза 'прав ти път'.Просто се чувствам адски самотна и неразбрана!Някой ако може да ми даде съвет,защото наистина не знам какво да правя??!!
Не знам дали е така, но е възможно малко да преувеличаваш.Това е майка ти все пак, не би те изоставила.На колко години си?
Мисли и за щастието на майка си.
Всъщност, съм сигурна, че не преувеличава.
Имам приятелка. Родителите и се разведоха, майка и си намери приятел. Откакто го хвана него, в началото на връзката им, тя ИЗОБЩО не обръщаше внимание на дъщеря си. Това лято се заговорихме по въпроса (аз, майка ми, момичето и нейната майка), защото сме близки приятелки и 4-те, и майка и потвърди факта. Дори заяви, че е страшно засрамена от случилото се, но просто е била като в транс. Каза, че това е бил периодът, в който дъщеря и изобщо не е имала майка.
Мисълта ми е, че ако майка ти е на 40+, може би се страхува, че няма да намери някой друг след въпросния и се е вкопчила здраво в идеята за него. Това плюс обсебващото желание на майка ти да е щастлива след проваления си първи брак, със сигурност играе огромна негативна роля върху ролята и на майка.
Не мисля, че има какво да направиш. Потърси приятелка другаде. Остави майка ти да се осъзнае сама.
На 17 съм.И не,не преуваличавам.Казвам нещата както са,на много хора не им се вярва,но е така!И аз никога ме съм си го помисляла,че може да се случи-но ето![]()
А защо като ти казва " прав ти път" наистина не се прибереш в България? Или поне да й покажеш, яе имаш сериозни намерения да го направиш, ако не се осъзнае. Може би така ще се усети, яе може да те загуби и ще й се върне разума. Иначе DisappointedDreamer е права.
Казвала съм и,че имам сериозни намерения,но на нея все не и се вярва!надявам св като се върна в България наистина да се осъзнае ;(!Благодаря за съветите.
Защо повечето, които прочетете някаква по-сериозна тема, казвате че авторът/авторката преувеличава? Вие не негово/нейно място ли се намирате?
Виж, мила, наясно съм, че не преувеличаваш. И аз имам приятелка, както по-горе някой беше написал, чиято майка не само не се интересува от нея, ами се държи с нея като с боклук. Щом си говорила с майка си и явно нещата не се променят, ще видиш как ще се развие всичко с времето.
А относно това, че искаш да се върнеш - ти си в Америка. Не се връщай тук само, за да й покажеш, че си обидена или че можеш да се оправяш сама. Не си пропилявай възможностите пред теб и късмета, който имаш. Ти пак можеш да продължиш живота си самостоятелно и без нейна помощ и в Америка. Повярвай аз обичам България, но не мога да ти обясня само за един ден колко неща ме изнервят и с каква простотия се сбъсквам тук. Не си съсипвай бъдещето, заради болка или разочарование.
Опитай да поговориш с майка си, а защо не и с двамата. Поне всички ще сте наясно кой как се чувства. Едва ли и на тримата ви е лесно в тази ситуация. За него също едва ли е много приятно, като знае, че ти не го приемаш.
Аз да си бях събрал багажа и да се бях прибрал. Баща ти къде е ? Защо не отидеш да живееш при него, надали ще ти откаже.
Направи й "огледало", т.е. хвани си гадже и не я "отразявай".
Освен това, написани са десетки и стотици книги на тема взаимоотношения между родители и деца ... във всякакви конфигурации. Всяка възраст си има своите особености - както тази на майка ти, така и твоята - и това често води до дисбаланси във взаимоотношенията. Нищо чудно да имате и някакви стари кармични сметки за уреждане. Например в предишен живот ти да си била майката, а тя дъщерята, и да си се държала гадно с нея... или пък нещо друго.
Има сума ти практики за разчистване на натрупана негативна карма, най-вече свързани с прошката. Струва ми се, че ти е рано да четеш за подобни неща, но може пък да се заблуждавам.
Така или иначе, ако се нуждаеш от това да научиш нещо ново за живота и взаимоотношенията (майки-дъщери в случая), то със сигурност ще ти се яви и информация в подходяща за твоята възраст форма![]()
С баща ми не сме в добри отношения,а наистина искам да се върна в България...не само защото виждам,че явно с него и е по-добре и аз съм и в тежест,но и приятелите ми липсват!Хиляди пъти съм опитвала да и кажа и ще пробвам да говорим и тримата,но тя няма да ми позволи.Когато и кажа нещо и тя"никой не може да ми каже,най-малко пък ти"това като ми го каже и просто се сривам и се чувствам като хваната от улицата.Когато имаме събитие в училище..родителска среща,предстваление и т.н. тя винаги си намира занимания и е заета,но когато той я помоли-тръгва навсякъде и прави всичко,за да му угоди.Не знам защо се случва така?Просто искам да свърша училище и да се махна,защото просто няма да издържа психически!Не,че не мога да се оправям сама,но просто ми липсват отноженията ни преди "той" да се появи!Тя просто не е същият човек.
а да си хвана гадже,лесно не става :/но благодаря на всички отново
Последно редактирано от Seli94 : 10-08-2013 на 23:04
Държи се като подгонена от хормоните тинейджърка.Животът не свършва като имаш дете, но винаги детето трябва да е по-важно от някой си там мъж,който както се е появил така и ще изчезне.Да си намираш извинения да не отидеш на тържеството на дъщеря си,но като ония там ти свирне да си първа линия нормално ли е?Има как нещата да се балансират така че да не страда нито една страна, но явно за някои хора баланса е прекалено сложен.
Какви са тези глупости да се прибирала за България? За какво? Да гледа мизерията там от която майка й я е измъкнала? Или да живее с баща си с който не са в добри отношения и може да се чуства по - зле отколкото с майка си? Според мен си стой там. Поговори с майка си , но не й казвай " аз не го харесвам тоя , откакто си с него си променена и т.н. " . По - скоро й кажи ,че нямаш нищо против него и това ,че е щастлива. Но ти е майка и трябва да поема отговорност за теб , поне от време на време ( да идва на родителски и събития важни за теб) . А на тоя приятел на майка ти, не вярвам изобщо да му пука за теб ( с извинение) . Ако му пукаше щеше да й налее малко акъл или поне да я посъветва да се грижи повече за теб и да ти отделя повече внимание . Тя може да не иска съвет от никой или да не иска някой да й казва какво да прави , но повярвай ми от него ще го приеме и ще се замисли.
Вече има все по - малко и по- малко теми , на които си струва да се пише...
И аз съм ставала свидетел на случаи като твоя. Майката си хваща приятел и сякаш си изживява някакви пуберски неща. Единственото, според мен, е да изчакаш да ѝ мине.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Аз знам,че на него не му пука,защото и той си има дете.Примерно когато е в тях със седмици 1-2 и аз съм сама ми се е обаждала точно 1 път.От както забелязах,че се е променила..се опитвам да говоря,но нито приема,нито ме слуша.А и се държи мен студено.Ако трябва да чакам да и мине,не знам!Държи се точно като една тийнеджърка а е на 38 години!Просто е адски глупаво!Не знам вече какво да правя,всичко съм опитала!
Ако това негово дете е доло - горе на твоята възраст, пробвай да се сближиш с него. Да излизате, да си говорите и т.н. . Щом казваш ,че майка ти е като тинейджърка, а ти все й повтаряш колко е променена, може да си мисли ,че не я разбираш достатъчно, че не се интересуваш или не приемаш избора й . А може да поговориш с приятеля й . Колкото и да не му пука за теб, все пак и той си има дете и може да те разбере и помогне. Но естествено трябва да имаш огромно търпение. Тези осъзнавания на родителите не стават за един ден , а понякога са нужни дори години .
Вече има все по - малко и по- малко теми , на които си струва да се пише...
Нормално в началото да си така но като мине време ще го приемеш
Колко време да минезаедно са от 2 години.Тя даже когато започнаха да излизат не ми и каза а ме лъжеше и не ми обясняваше къде ходи.Детето му е малко на 5-6 годинки и не живее при него.Може да съм на 17 но и аз имам нужда от майка ми и нейната подкрепа.Тя все се оправдава,че вече съм голяма.Добре де голяма съм и какво?Трябва да ме зареже ли?!Гледам как приятелките ми споделят и говорят с майките си за абсолютно всичко а аз няма с кой,защото вечно я няма в нас!Усещам и как започвам леко по леко да се отдалечавам от нея.
Съжалявам,че ви занимавам..но на който му дойде до глвата ще разбере какво еПросто наистина не знам какво да и кажа и какво да направя?!!!!
Ех пък вие как сте решили че който иде в Америка и преуспява.Зависи си къде точно в Америка си и като добавиш и че си чужденец от държава в третия свят нещата стават още по-сложни.Особено сега как им и рухна цялата система...
По темата-това не е нормално отношение на майка и честно казано чак ме боли като чета как се държи майка ти с теб.За съжаление не мога да ти дам съвет,защото тая твоя майка е за бой.С думи нищо няма да се постигне,видяло се е.Не мога да ти кажа да си намериш приятели,защото липсата на майка трудно някой друг може да запълни.Да се връщаш сега тук е трудно,защото все още учиш и така ще изпуснеш година.Моята идея е да се отдадеш на хоби-танци,рисуване,тичане дори.Нещо,което да ти запълва деня и мислите.Когато ми е напрегнато аз така разпускам.Успех!Бъди силна.И това ще мине.
Не сте в добри отношения с баща ти, но защо не опиташ да ги подобрите ако е свестен? После ще отидеш при него да живееш и ще натъртиш на майка ти, че ти е по-добре някъде другаде отколкото с нея. Това от нейна страна хич не е правилно. Първо трябва да види другия мъж как се държи с детето й, детето й как го приема и тогава да задълбочава отношенията. Ами ако онзи се окажеше някой педофил? Тя щеше спокойно да го приеме сигурно. По-добре се опитай да оправиш нещата с баща си и се върни там където се чувстваш по-желана. Това изобщо не е правилно от страна на майка ти освен ако не е навлезнала в критическата. Тогава са малко непоносими, но ще й мине. Ако ли не е това.. опитай с баща ти.
♥ 2PAC ♥
Just be yourself! You don't live to impress all this motherfuckers out there! ;PP
----------------------------------Реалността е фалшива. Мечтите са истински. - 2Pac
Удари им по един шамар и на двамата, изкуфели старци!!!
Ами да ти кажа честно наистина не си малка.Постави се на нейно място,жената се е грижила за теб толкова години,справила се е явно сама,просто помисли това на нея какво и е коствало.В един момент жената си е намерила човек,с когото да сподели своите си проблеми (представи си,не само ти имаш проблеми,а с теб надали може да говори за такъв тип неща като работа,отношения с колеги и като цяло неща от живота на един възрастен).Та след като те е гледала сума ти време най-после е решила,че си достатъчно зряла ,за да може да си позволи и тя да поживее малко...е,изглежда е сбъркала,защото поне в моите очи твоето държание е супер егоистично.Не знам според теб какво трябва да прави за теб,може би да ти проверява домашните,да ти чете за лека нощ или какво? На 17 трябва вече да си самостоятелна и сама да си решаваш проблемите.Не казвам,че не се налага някой път да си поговориш с нея,но все си мисля,че все някога се прибира у вас и ако повдигнеш въпроса,който те вълнува пред нея,няма да ти каже да си гледаш работата.Просто намери правилния подход.Мога да ти кажа,че аз съм в подобно положение,да не кажа,че е доста по-тежко,понеже имам и малък брат,когото гледам повече от нея,но не е в това въпроса.Старая се да разбирам и нейните проблеми и да и помагам,когато знам,че и е тежко.Не знам дали осъзнаваш,но всеки има нужда от любов и не ми се вижда ненормално да избере да се види с любимия пред това да отиде на някаква родителска среща,дето и без това нищо съществено не се говори.Съветът ми е да погледнеш ситуацията отстрани и да осъзнаеш,че майка ти няма да те гледа цял живот.