Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, потъмняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.

Той чува тътен – още е далече…
Радиото бързичко усилва.
Лъжливи и безсмислени брътвежи
оставя се ухото да му милват.

Светкавица проблясва в небето,
човекът спуска щорите си черни.
Тъй умира онзи порив на сърцето
на родината докрай да бъдем верни.