Нервна криза?

[teenproblemFAN]

Здравейте, съфорумници. Най-вероятно не се сблъсквате често със заглавия като моето, но тъй като сайта има страшно много позитивни отзиви, реших да си излея част от проблемите. Ето я и моята история:
На 19 години съм и последните 1-2 години от живота ми са доста необичайни и честно казано, на този етап - стряскащи.
От малък съм отличен ученик и вярвам, че общуването с различни хора, четенето на книги и т.н. са изключително важни фактори в обогатяването както на нашите знания, така и на култура. Никога не ми е било проблем да общувам с хора, винаги съм намирал правилните думи, неведнъж са ми казвали, че имам страхотно чувство за хумор, но в последните години от живота ми сякаш съм станал десетократно по-затворена личност, не излизам често от нас и контактите ми с външния свят намаляват ежесекундно. Знам как да използвам интернет. Запознат съм с нещата които се случват както и у нас, така и в чужбина, но сякаш вече не намирам смисъл в нищо. НИЩО не може да ме заинтригува, а ако случайно ми се предостави възможност да говоря с някой, разговора завършва като пълно бедствие. Вече не намирам правилните думи, не мога да мисля трезво и в общи линии си седя вкъщи и чета за проблемите на другите хора, когато трябва да съм навън и да живея живота си. Навярно се побърквам, но пък се чувствам по-добре, споделяйки нещо толкова лично от живота ми, което не е типично за мен. Благодавя Ви за отделеното внимание!

[fire_magic]

а ако случайно ми се предостави възможност да говоря с някой, разговора завършва като пълно бедствие.

по-точно описание?

[teenproblemFAN]

Принципно преди да заговоря даден човек обмислям какво, как, кога да вмъкна в разговора - кой не го прави? Но, въпреки всичко аз така съм възпитан, обаче сякаш в мигът, в който се впусна в по-задълбочен разговор, си губя речникът. Случвало ми се е по средата на разговор да забравя дадена дума, израз и прочие.. Неща, които иначе на сън ги знам до съвършенство. И в крайна сметка диалогът завършва по начин, по който не съм планувал. Знам, че чвучи смешно, повярвайте, но тези случки не са присъщи за мен, НИКОГА, а взеха много да зачестяват. Просто ми е интересно на какво може да се дължи този "феномен"...

[fire_magic]

мисля че много мислиш...
и така си от 2 години? може би не е зле да посетиш психолог де да знам

[mancho]

Нaмери си гaдже и всичко ще се опрaви