Пиша тук просто за да излея мъката си или пък да ми дадете нещо съвет къде греша аз. На 17 съм и вече имам усещането, че се сдухвам от самота. Готин съм, с богата душевност, широки интереси…винаги се старя да изглеждам добре. Опитвам се да гледам без предразсъдъци на хората около себе си, не пристъпвам с някакви особени очаквания, но така и не срещам момичето, което да развълнува моя ум, сърце и гащи . Опитвам се да бъда социално активен,Винаги съм любезен не съм някоя притиснителнна личност винаги съм готов да вържа разговор с мацка . . Виждам, че не съм единствен с подобни грижи, в съседната тема един събрат по неволя се чуди дали да стане . Не мога да разбера аз ли нещо съм неадекватен или какво… но повече не мога да карам така. Външно още се държа, но като се върна вкъщи рухвам и произволна глупост може да ме изкара извън релси. Искам любов, споделени чувства, връзка… жена,с която да се обичаме и да си допаднем