Как да накарам родителите ми да ми вземат куче ? How to get them to take my dog ?

[NeutralMilkHotel]

Написах че английския е от гугъл преводача просто ако има нещо вярно повече хора да го забележат ( но едва ли ) защото наистина много искам куче и отново повтарям , че грижите които трябва да полагам не са ми никакъв проблем

Когато имаш 100 лева за ваксини, 100 за кастрация и стабилен доход с който да го изхранваш и поддържаш тогава ще ми кажеш, че не са ти проблем.

Или викаш ще минеш и без ваксини? Като хване Гана и пукне друго ще кажеш...
Викаш кастрация не ти трябва? ОК, като ти се пръкнат/ти връчат 4 кученца между Джак ръсел и помияр ще те видя къде ще си ги завреш...Никой няма да ги поиска, повярвай ми.
Мама и тате ще го хранят и поддържат ли? ОК, ама ти забрави за джобни, интернет и други удоволствия - да отглеждаш здраво, и пълноценно куче е скъпо удоволствие. Всичко, което ти носи радост в момента и изисква пари - толкова ще ти струва едно куче месечно.

Първоначално е ад. Обожавам кучето си, но беше АД.
Гризе всичко - обувки, дрехи, пари, домашни, к'вот ти хрумне; хапе до кръв с малките си гадни зъбки. Дори и да го научиш да чака разходка пак не може да стиска, и прави бели (представяш ли си се как събираш лайна и повръщано? честно!). Колкото и да е схватливо ще трябва да отделиш няколко седмици, докато го научиш да върви на повод. Почивка в събота ли? Няма почивен ден, всеки ден си на крак в седем и му тичаш по дупето в градинката. Лайната - където и да се изака на обществено място си ДЛЪЖЕН да го събереш и изхвърлиш.

И дори, когато "бебешкият'' период свърши знаеш ли какво почва? Почва периода на обучаване. Два-три часа на ден отделени КОНКРЕТНО за обучението на кучето. Викаш не ти трябва? Като скочи да се лигави, да те хапе и да ти яде от чинията и не знае "не" ще си говорим пак. Или като тръгне да бяга, не знае "ела тук" и не го видиш повече.

И това не може да ти "омръзне". Това ще го търпиш 10-20 години. Истинкса отговорност. А ти на 18 ще отидеш в някое общежитие и това куче кой ще го гледа?

И всичко ТОВА + училище, приятели, хобита, излизания, изпити, гаджета, помагане вкъщи, купони и прочие.

Накрая на деня си изцеден, а в края на седмицата като пребит.

Сори, не е за 11 годишни. Не е и за хора със слаби нерви като цяло.

Това е като...Да си имаш дете. Лошото е че най-вероятно, ако ваште ти вземат и не се грижиш за него ще го изхвърлят на улицата (В България нали така е прието) и ще ти теи на съвестта цял живот.

P.S: Със сигурност съм забравила ужасно много от отрицателните аспекти, както например сега се сетих за чипът, регистрацията, паспортът и данъкът.