Смисъла на живота??

[Deadlock]

Един ден ще си измислиш отговор, който да си повтаряш, когато се наложи. За мен това са полезни и може би необходими илюзии.

Не е ли по някакъв начин освобождаващо това, да няма никакъв смисъл? Не се ли чувстваш сякаш не може да сгрешиш, да си недостойна? Ако няма смисъл, няма и безсмислие, дали? Животът не може да бъде безсмислен, ако не може да бъде смислен. Мисли в различни посоки и ще намериш нещо, което те задоволява.

Блажени са тези, които са 'над нещата', включително над въпроса за смисъла на живота.

[xoxi]

Един ден ще си измислиш отговор, който да си повтаряш, когато се наложи. За мен това са полезни и може би необходими илюзии.

Не е ли по някакъв начин освобождаващо това, да няма никакъв смисъл? Не се ли чувстваш сякаш не може да сгрешиш, да си недостойна? Ако няма смисъл, няма и безсмислие, дали? Животът не може да бъде безсмислен, ако не може да бъде смислен. Мисли в различни посоки и ще намериш нещо, което те задоволява.

Блажени са тези, които са 'над нещата', включително над въпроса за смисъла на живота.

Колко хубаво го каза!!

Животът сам по себе си, няма никакъв смисъл. Абсолютно никакъв. Не трябвя да търсиш, ако сама не го виждаш и усещаш. Всеки човек, сам за себе си, придава смисъл на своя живот. За едни може да е добра работа и щастливо семейство, за други може смисълът да е в пътуването, опознаването на нови хора и различни места, за трети може да е нещо друго, че четвърти - четвърто.
Ти си още съвсем мъничка, за да знаеш какво искаш да правиш. Досега ти е набивано в главата, че трябва да завършиш, да имаш хубави оценки, да си намериш хубава работа и т.н., но след време ще осъзнаеш, че животът е много повече от това. Нещата, които смятаме за важни, понякога се оказват ужасно незначителни. Смисълът сам ще те намери, когато си готова да се посветиш на него, а не на наложените ценности отпреди векове.

[Niakoitam]

Един ден ще си измислиш отговор, който да си повтаряш, когато се наложи. За мен това са полезни и може би необходими илюзии.

Не е ли по някакъв начин освобождаващо това, да няма никакъв смисъл? Не се ли чувстваш сякаш не може да сгрешиш, да си недостойна? Ако няма смисъл, няма и безсмислие, дали? Животът не може да бъде безсмислен, ако не може да бъде смислен. Мисли в различни посоки и ще намериш нещо, което те задоволява.

Блажени са тези, които са 'над нещата', включително над въпроса за смисъла на живота.

Първо. Тези, които се опитват да са над нещата рано или късно се сблъскват с този въпрос. Останалите просто се заплитат в битовизми и въобще този въпрос не ги вълнува,защото си живеят за поредната идея независимо каква ще е тя.

А да няма смисъл. Не,това не е освобождаващо. Поне за мен е плашещо до голяма степен. Навява ми асоциации като идеята на филма Матрицата дето хората са затворени в някакъв свят дето е една компютърна програма и съзнанието им е просто заето с всякакви битовизми докато телата са им прикачени към някакви машини, който черпят енергия от човешкото тяло на база на създадените им в съзнанието емоции за някакви други машини. Та в тоя ред на мисли от това се получава и страхът, който ме обладава като си помисля за тази идея. Щом няма смисъл за нас значи може да има смисъл за друг. Подобно на кланниците за говеда,свинарниците, кокошарниците и т.н. За тези животни ако могат да мислят като нас живота може да е нещо друго примерно. За нас...те са просто поредната храна дето храним и и чистим за да я заколим и изядем след това.

А към авторката.

Това да се самоубиваш особено пък на тези години е пълната глупост.Първо според Християнството е грях и второ на повечето дето им минават тези мисли през главата изобщо не им стиска да го направят.

[Tsukuda_Hiroshi]

Първо. Тези, които се опитват да са над нещата рано или късно се сблъскват с този въпрос. Останалите просто се заплитат в битовизми и въобще този въпрос не ги вълнува,защото си живеят за поредната идея независимо каква ще е тя.

А да няма смисъл. Не,това не е освобождаващо. Поне за мен е плашещо до голяма степен. Навява ми асоциации като идеята на филма Матрицата дето хората са затворени в някакъв свят дето е една компютърна програма и съзнанието им е просто заето с всякакви битовизми докато телата са им прикачени към някакви машини, който черпят енергия от човешкото тяло на база на създадените им в съзнанието емоции за някакви други машини. Та в тоя ред на мисли от това се получава и страхът, който ме обладава като си помисля за тази идея. Щом няма смисъл за нас значи може да има смисъл за друг. Подобно на кланниците за говеда,свинарниците, кокошарниците и т.н. За тези животни ако могат да мислят като нас живота може да е нещо друго примерно. За нас...те са просто поредната храна дето храним и и чистим за да я заколим и изядем след това.

А към авторката.

Това да се самоубиваш особено пък на тези години е пълната глупост.Първо според Християнството е грях и второ на повечето дето им минават тези мисли през главата изобщо не им стиска да го направят.

Относно тази част, дето спомена "Матрицата" - а не ти ли се струва, че на фона на всичко, което представляваше света, самата измислица на матрицата предлагаше много повече красота и сносни условия на живот? Именно за това единият от "пробудените" в първата част (забравих му името) сключи договор с агентите в замяна на това да бъде върнат в матрицата и да не си спомня нищо.
Ако си представим, че светът ни в момента - и цялата помия около нас, която сами си създаваме - е точно една измислица, а живота като цяло е много по-гаден - бихме ли избрали да се събуждаме? Аз лично бих предпочел да съм батерия...