Как може за една кратка секундичка през мозъка ми да преминат толкова много мисли и образи?! Не мога!
За една милимунда забелязах един човек, оприличих го на друг, „изключих“ света, ухилих се идиотски, направих крачка към този човек, подготвих се да го гушна и да крещя от щастие, разбрах как не е Моето момче, „включих“ отново света, натъжих се и се счупих отново. За не-знам-кой път вече ми се случва.
Обяснете ми, моля ви. Обяснете ми как, по дяволите, се случват такива неща. Обяснете ми.
През мозъка ми са преминали милиарди химични реакции, а цял ден след това се чувствам като парцал.
Излекувайте ме.