Съгласна съм с ДъБелийвър и Виоленца.

Мен ме правят щастлива малки неща - разходка навън, хубава храна, разговор с приятели. Абсолютно незначителни и дребни. Същевременно, в личния ми живот всичко може е да пълна каша, но това по никакъв начин не може да по пречи на моментното ми състояние на utopia и щастие. Винаги нещо няма да е както ние искаме то да бъде в живота ни. И точно заради тази причина не бива да определяме щастието като чист, бял лист хартия, върху който липсва черно. Черно винаги ще има. Важното е, че и бялото присъства.

Ако всичко в живота ми се подрежда както аз го искам, няма да се чувствам щастлива. Ще се чувствам удовлетворена за известен период от време. Щастието не трябва да е цел.