Отговор в тема
...мисли.
Няма да ви карам да ми четете романите, нито ще искам съвети или нещо подобно. Просто имам нужда да събера мислите си на едно място. Нямам нищо против и да ми осерете темата, ако искате.
Спомен. Някак далечен и в същото време...ясен. 13 март 2011, неделя. Най-ужасната неделя някога. Предната вечер бях легнала късно и се събудих в 2 на обяд. Още със събуждането баща ми влезна в стаята с думите "Не искам да плачеш, тате. Дядо ти почина". Това бе първият път през живота ми, в който съм плакала с глас..С цяло гърло. Днешната случка..Всъщност две случки ме накараха да си припомня за тази неделя. Две катастрофи в нашия клас в един ден. В един момент говориш с приятели, веселиш се, смееш се като дебил...А в следващия разбираш, че баба ти е катастрофирала тежко и трябва веднага да тръгваш към болницата. Извърнах глава и я видях как плаче. "Ками, успокой се, всичко ще е наред. Трябва да хвана такси към болницата. Ками, само се успокой. Искаш ли да дойда с теб? Не, аз ще се оправя. Само ми извикай такси, моля те. Не, ще дойда с теб. [крясък]Не, няма.[/крясък] Добре, няма. Само се успокой". В момента, в който я изпратих, извадих телефона и набрах всеки, за който се сетих. Чух се с майка ми, с брат ми, с баща ми, с леля ми...Оставих него за накрая. Знаех, че разговорът ни ще е дълъг. Даваше свободно. Изчаках около 20 секунди и просто затворих. "Сигурно не е чул телефона." 2 минути по-късно опитах пак. 'Процедурата' се повтори още около 3-4 пъти. Побърках се от притеснение. Разревах се. Хленчих на рамото на най-добрия си приятел около 2-3 минути, но той бързаше...Звъннах му отново. Този път вдигна. Камък ми падна от сърцето. 20 минутен разговор с любимото човече ми оправи настроението горе-долу. И после втори срив.
Около 2 часа по-късно бях в автобуса. Обичам този един час-навън е студено, а аз седя на топло и гледам мантинелата, обладана от собствените си мисли. 6 декември, Никулден. Остава само една седмица до 100-годишнината на прадядо. И на него не му е лесно. Да гледаш как децата ти едно по едно си отиват и ти няма какво да направиш. Преходност. Всичко е прехедно. ВСИЧКО.
Сещам се за темата "Смисъла на живота". Някои го търсят, други са го намерили, а трети...Трети просто живуркат. Като се замисля май съм от третите. Жалко, но факт.
Мда...Много ми се събра тая вечер. Смятам да поприключвам...Утре пак.
Тъжно е, но още много лоши неща ще се случат в живота ти. Трябва да се стараеш да помниш добрите моменти. Има един цитат от любимата ми детска книга: “Do not pity the dead, Harry. Pity the living, and, above all those who live without love.” Хубаво е, че има към кой да се обърнеш в тежките моменти.
Последно редактирано от SonataArctica : 11-28-2013 на 21:09
Сетих се за нещо, друго..Първоначално написано от SonataArctica
Тъжно е, но още много лоши неща ще се случат в живота ти. Трябва да се стараеш да помниш добрите моменти. Има един цитат от любимата ми детска книга: “Do not pity the dead, Harry. Pity the living, and, above all those who live without love.” Хубаво еq че има към кой да се обърнеш в тежките моменти
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Миличкото то. (hug)
Хубава сцена и хубава книга.
True, that..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
AnarchyBoy, oshte mnogo knigi imash da prochetesh, za da stignesh momicheto si. Samo ot tekst sydq, no sqkash tq e po-golqmata. Dano v realniq jivot ne ti e takyv nachina na izrazqvane. Inache si dobro momche, v koeto moje bi e i problema.
....samo az li simpatiziram na Voldemort ?
Човекът няма нос... Как няма да му симпатизираме?
Ти си била супер мъдра! От днес на сетне си моето житейско гуру!!!
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Ебаваш се с Волдемор ли, ве ? АВАДА КЕДАВРА !Човекът няма нос... Как няма да му симпатизираме?
Йеп. Или ъп. Както решите.
Моментните сривове sucks.
Продължаваме с разхвърляните мисли...Или пък може би започваме. Хубаво е да знаеш, че има кой да ти помогне в труден момент, още повече пък като този 'кой' не е един човек. Момента, в който осъзнаеш какви съкровища имаш. И това без дори да го има трудният момент. В същото време видях как някои хора просто не са способни да ти помогнат дори и в труден момент. Как биха казали "Оправяй се сама, аз съм до тук." без дори да им дреме. Интересното в случая е как знаейки, че този човек е от вторите аз му се доверих...
Спомени. Сякаш беше вчера денят, в който седях на най-задния чин по история в несебърското даскало, мятах бележки до първия и говорех с адашката за Първата световна война.За последното и сама не си повярвах. Интересното е, че винаги съм харесвала историята, никога не съм учила по нея и въпреки това винаги съм си знаела нещата. Йеп. Лайк ъ бос.
Ударило ме е на носталгия. Не че не помня всички интриги и обиди по онова време, но просто ми липсва. Липсва ми класа, липсва ми сградата, липсват ми 'плаките' /на бас, че никой от вас не знае какво имам предвид с думата "плаки"..
Изниква ми в ума рожденият ми ден преди 3 години-27 декември 2010. Бях събрала в нас няколко човека, доста голяма част, от които от класа ми. Бяхме на горния етаж, мама беше направила сума ти сандвичи, салати и т.н., и т.н. и ние се надяждахме. Е, не буквално. Бяхме направили къщата кочина. Бях разочарована от факта, че всички искаха да се слуша музика, която аз не харесвам. Бях ядосана. След като всички си отидоха аз се разплаках на рамото на дядо ми, че бяха дошли само, за да се наядат и да развършеят, а не заради мен. Тогава той ми беше казал нещо, което помня и до днес: "В живота никой не прави нищо, защото иска ти да си добре. Всеки търси своята изгода. Важното е ти сама да направиш, така че да ти е добре". Тогава обаче не спомена, че един ден ще намеря човек, който да дава всичко от себе си само и само аз да съм добре. Днес, почти 3 години по-късно аз съм открила този един човек, но и съм осъзнала, че освен него хората, които биха направили каквото и да е, за да ми помогнат/угодят се броят на пръсти и те са част от моето семейство.
Снощи осъзнах още нещо-имам всичко, от което имам нужда и въпреки това искам неща, които точно в момента няма как да получа. Някои хора имат в пъти повече възможности от мен и моето семейство и въпреки това нямат това, което аз имам, а аз се оплаквам.
Извод от този пост: Лино, спри да мрънкаш.
П.С.:Щастливо ми е. Мда..
Последно редактирано от Lilanda : 11-30-2013 на 18:39
Ама аз му се радвам... Нищо, че няма нос.Човекът няма нос... Как няма да му симпатизираме?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Да ама заради него не получихме писмо от Дурмщранг
Имам теория за това
Аз искам в Хогуортс. Ама слушам теорията де.
Бългатите принципно би трябвало да ходят в Дурмщранг.
Всъщност Волдеморт е победил и е разрушил целия магьоснически свят
Ами възможно е. Всъщност бих била доволна да уча където и да е, дори в Бобатон.
Невежи, Волдеморт е дясната ръка на Илко the great one.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
