Ти си тази, която ме кара да ставам,
ти си човекът, без когото не дишам.
Всичко друго, щом те видя, оставям,
и дори щом си тръгнеш, въздишам.

Недей... Моля те, недей да си тръгваш,
остани все така магнетична до мен,
нека мойте очи се пленяват по-бързо
от усмивката ти в мрачен ден.

Аз ще помня... Не, обещавам да помня,
всеки празничен миг, щом си тук.
И очите, косите ти... липсва ми воля,
за да те опиша. Аз съм твърде неук...