Един хубав откъс

[SonataArctica]

— Жените — заяви Мат и смуши Пипс по прашния занемарен път — са като мулета. — И се намръщи. — Чакай. Не. Кози. Жените са като кози. Само че всяка проклетница си мисли, че е кон, и първокласна състезателна кобила при това. Разбираш ли ме, Талманес?
— Чиста поезия, Мат — отвърна Талманес, докато тъпчеше табак в лулата си.
Високи борове обграждаха от двете страни каменното платно. Бяха извадили късмет, че намериха този древен път, правен сигурно още преди Разрушението. Беше буренясал, камъните бяха разкъртени на много места, големи части от настилката просто… ами, просто ги нямаше.
Покрай пътя и между камъните бяха покарали малки борчета, миниатюрни копия на извисилите се зад тях бащи. Макар и разнебитено, платното беше широко, което беше добре. Мат водеше седем хиляди мъже, всички на коне, и бяха яздили здраво почти цяла неделя, откакто тръгнаха на път, след като върнаха Тюон в Ебу Дар.
— Да се разбереш с жена е невъзможно — продължи Мат, загледан напред. — Все едно да… Мм, да се разбереш с жена е все едно да седнеш на дружеска игра на зарове. Само че жената не ти признава основните проклети правила на играта. Мъж ще те мами — но ще го прави честно. Ще използва зарове с тежест, за да си помислиш, че губиш от лош шанс. И ако не си достатъчно умен да забележиш какво прави, значи може би заслужаваш да ти приберат парите. И толкова. Една жена обаче ще седне в същата тази игра, ще се усмихне и ще се направи уж, че ще играе. Само че като й дойде ред да хвърли, ще ти хвърли чифт нейни зарове, които са празни от всичките шест страни. Нито една точка няма. Ще погледне какво й се е паднало, ще вдигне глава и ще ти каже: „Явно спечелих“. Значи, ти ще се почешеш по главата и ще погледнеш заровете й. После ще вдигнеш очи към нея и пак ще погледнеш заровете. „Но на тия зарове няма никакви точки“, ще кажеш. „А, има, — ще каже тя. — И двата зара паднаха на едно“. „Точно това ти трябва, за да спечелиш“, ще кажеш ти. „Какво съвпадение“, ще отвърне тя и почва да ти събира монетите. А ти ще седиш там и ще се чудиш какво става. И ще се сетиш нещо. Чифт единици не печели врътката! Не и след като ти си хвърлил шестица. Това означава, че тя е трябвало да хвърли двойки! И възбудено ще й обясниш как стоят нещата. Само че знаеш ли какво ще направи тя тогава?
— Представа нямам, Мат — отвърна Талманес, захапа лулата и от чашката се закъдри струйка дим.
— Тогава тя ще се пресегне и ще забърше празните си зарове — каза Мат. — А после, с най-невъзмутимо лице, ще каже: „Имаше малко прашец по заровете. Съвсем ясно се вижда, че всъщност ми се паднаха двойки!“ И ще го вярва! Ще го вярва, проклетницата!
— Невероятно — отрони Талманес.
— Само че това не е краят!
— Така и предполагах, Мат.
— И значи тя ти прибира всичките монети — рече Мат и показа с една ръка; другата остана върху ашандарея на седлото. — И тогава всяка друга жена в стаята ще дойде и ще я поздрави, че е хвърлила двойки! Колкото повече негодуваш, толкова повече проклети жени ще се включват в спора. За нула време ще си сам срещу много и всяка от тези жени ще ти обяснява как на заровете ясно се виждат двойки и как ти всъщност трябва да престанеш да се държиш като дете. Всяка една проклета жена ще вижда две двойки! Всяка скромна женица, която е мразила твоята от рождение — откакто бабата на твоята жена е откраднала от бабата на другата жена рецептата за меденки, докато двете са били още моми, — тази жена също ще застане срещу теб.
— Нечестиви същества са, спор няма — каза Талманес унило. Талманес рядко се усмихваше.
— Накрая — продължи Мат почти на себе си — ще си останал без никакви монети, с няколко списъка задачи за свършване и какви дрехи да обличаш, и главата те цепи. И седиш там, зяпнал масата, и почваш да се чудиш дали все пак на тия зарове няма двойки в края на краищата. Ако не за друго, поне за да не се побъркаш съвсем. Това е да се разбереш с една жена, казвам ти.

[SonataArctica]

Постнах го в грешния раздел, но и тука става

[tori]

Е, стига де, чак така ли?! Иначе цитата е хубав.

[SonataArctica]

Общо взето

[AnzaRe]

Нечестиви същества са : - Жените

[shmatarok]

Хм... От къде е откъса?

[DarkTemplar]

Доста точно описание.

[SonataArctica]

Хм... От къде е откъса?

Фентъзи поредицата "Колелото на Времето", книга 12 "Буря се надига", глава 20.



DarkTemplar модовете могат да направят темата важна. Така всеки мъж, който си мисли, че е разбрал жена си, ще разбере, че не е така...

[DarkTemplar]

Добра идея е.

[baby_baby]

Хубав е

[djipsito]

Интересно ))

[Cloud9]

И тъй като имате навика да отговаряте че ние ,жените,само боклуци избираме и затова страдаме,сега и аз сега ще ви питам "Вие тия жени къде ги намирате такива?"

[s4etoved]

Когато стигнах до тази глава в книгата не можах да спра да се смея поне 15 мин.

[SonataArctica]

s4etoved смял съм се до сълзи на тази глава
— Няма да оставя комара — измърмори Мат. — Нито пиенето.
— Вече го каза — изтъкна Талманес. — Три-четири пъти досега. Почти съм сигурен, че ако надникна нощем в палатката ти, ще те видя да бълнуваш насън: „Ще продължавам с проклетия комар! С проклетия комар и с пиенето! Къде ми е проклетото пиене? Някой да иска да заложи?“ — Лицето му беше абсолютно безизразно, но го имаше онзи намек за усмивка в очите му, стига да знаеш къде да гледаш.
— Просто държа всички да го знаят — заяви Мат. — Не искам някой да започне да си мисли, че се размеквам само защото… а бе знаеш защо.

Cloud9 Единственото, за което се оплакваме, е че не ви разбираме. Не го приемай толкова на вътре, просто нещо за разведряване на обстановката.

[s4etoved]

Дам, те всички глави с "Мат" са култови