Аз пък никога не съм прехвърляла и 10 страници от 'Хари Потър' .
Много различни книги съм харесвала. Май фентъзито и фантастиката най-рядко ме грабват, ама пък като се случи... няма отлепяне от страниците.
Страшно ми допада Макс Фриш; романи от него май не съм чела, обаче с есеистиката е друго. 'Дон Жуан или любовта към геометрията' ме привлече моментално - съдържа психология (по мое мнение не тук е поставен акцентът), забавлява те и категорично не можеш да останеш равнодушен към стила.
Стивън Кинг чета главно заради характерното за него перфектно възползване от човешките страхове. Уф, по-клиширано не можеше да прозвучи :д. В известна степен е комерсиален, но не може да му се отрече умението да навлиза в характерите на героите, да ги детайлизира и да ги прави почти буквално живи. Знам ли, за мен всеки истински добър творец пише така с лекота. На прима виста се сещам за 'Дългата разходка', 'Зеленият път', 'Гробище за домашни любимци'...
'Портретът на Дориан Грей' на Уайлд е мой тип книга също. Избледнели са ми впечатленията, но пък с удоволствие бих я прочела пак. По спомени внушенията бяха рядко адекватни и в същото време ненатрапчиви, т.е не в стил басня . Като се замисля... май е едно от малкото класически произведения, които са ми познати. А, сетих се и за 'Дамата с камелиите' - на места сюжетът ми беше буквално гнусен и се изкушавах да спра, обаче любопитството по отношение на развитието на главната героиня надделя. Вълнуваше ме разминаването между ежедневието й и качествата, които *би могла да* носи.
Детска книжка (всъщност не съвсем), която и досега ми е слабост е 'Братята с лъвски сърца'.
Ако говорим за приключенски романи - индианските, с някои изключения, по-скоро не са за мен. Абсолютен фаворит ми е Александър Дюма с "Тримата мускетари" и 'Граф Монте Кристо'.

*постът хич не изглежда като писан от шизофреник, неее