http://biblia.bg/index.php?k=18&g=1&tr%5B%5D=1
Някой може ли да ми обясни защо щом Сатаната и Бог са толкова големи врагове и толкова не се понасят, Бог съвсем спокойно си разговаря със Сатаната - " -Оо, къде ходиш бе, видя ли к'ъв слуга имам? -Видях го, ама айде на бас, че не е толкова готин, колкото си мислиш. -Айде ..." ? МИсълта ми е, защо като се има предвид, че Сатаната уж е лукав, източникът на злото и т.н. Бог му се връзва на глупостите ? Иска да му се докаже ли, какво?

PS: Въпросът ми е сериозен, не се опитвам да се подигравам, но нещата наистина ми звучат абсурдно :X Между другото, забелязах, че тук и на други места в Библията преводите на различните версии от различните години и т.н. много се разминават и смисълът се изменя, което.... ме притеснява.