Такааам

[DoctorSatan666]

в голяма грешка си ако мислиш така, нито "тъмнината", нито нейните явления са сътворени от истинският Бог, но тя е безкрайно-съществуваща, а нейните явления се раждат от самата нея - тя е утробата, която ражда: "дяволът", "звярът", "вторият звяр", "смъртта", "адът", "бесовете", и пр., които всички са неодушевени духове -

"Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят(т.е. лукавият). Той няма нищо в Мене;" Йоан 14: 30

Имам един въпрос. Понеже често говориш за злото като за някаква космическа сила .... Ако духовете на злото са неодушевени , тогава защо наричат дявола лукав? Ти виждал ли си нещо неодушевено, което да е лукаво? Това че е лукаво, намеква че дявола, или звяра или там както го наричаш, има за цел(и способността) да изкушава, лъже и подвежда хората от "пътя на доброто". Но как може една неодушевена сила да проявява качества на одушевена такава, а именно : цели, методи и разум, най-общо? Неодушевената сила няма цел, тя има само проявление(действие), когато се сблъска със друга сила или материя(или човек). В този смисъл, злото може да бъде единствено сравнено с някаква космическа сила, която се проявява в човека като болест, понеже носи негативни влияния. Съгласен ли си с това сравнение?
И ако наистина смяташ, че проявите на зло у хората са в резултат на някаква външна сила, а не са следствие от самата човешка природа, или от самите човешките избори, ако поставим въпроса в по-морален аспект, то идва един друг въпрос. Ако злото в човека е причинено от "злото" като външно въздействие, то това не лишава ли от смисъл всички християнски постулати за покаяние, след като отговорността не лежи върху човека и неговите избори, а върху някаква извънчовешка сила, която има самостоятелна субстанция и очевдно разум, както и лукави цели и методи за влияние? Според тази логика, изобщо не би следвало хората да се разглеждат като грешни - тук злото също е сравнимо с болест или някакъв вид външно посегателство. Може ли човек да бъде грешен ако е болен, след като никой болен не носи отговорност за своето заболяване? Може ли една жертва на побой да носи отговорност за своето злощастие? Не разбирам, защо трябва да се молиш за прошка от Бог за греховете си, ако греховете ти изобщо не са твоя отговорност? В случая излиза, че не злото е резултат от нашите грехове, а нашите грехове са резултат от злото. Съгласен ли си с това твърдение?