Не ме нападайте!
Не съм лигла, която не знае какво иска!
Убедена съм, че всеки човек някога е изпадал в ситуация в която просто не знае как да постъпи.
Това, че моята ситуация е такава не означава, че съм някаква която не знае какво иска.

Приятеля ми дълго време съм го имала за единственото и неповторимо момче, което ме е наранявал адски много пъти и съм правила компромиси в името на връзката ни именно, защото знаех, че искам да съм с него.
Тръпката рано или късно отминава. Просто писва понякога всичкото това.

В момента знам, че нямам желание да съм покрай него докато не се изясня напълно със себе си и сега се насилвам сама когато е при мен.

Какво желая повече? Другото момче, защото това са години в които съм искала дори само така да поддържаме някакъв контакт, просто защото ми липсва и искам да си говоря с него.
Тук се стига до ситуацията в която трябва да премълча това, защото приятеля ми ще полудее.. винаги ме е задушавал. Винаги сме се карали когато съм общувала с други момчета. Прекратила съм контакт с прекалено много хора, за да може той да се чувства добре и сигурен.
Не е нормално това според мен.
/казвам ги всички тези неща, за да може да обясня ситуацията по нагледно, защото все още се надявам някой да даде съвет/