Обсебването не е любов само да ти кажа. Имала съм такъв приятел и съм правила опити да го оставя и все от съжаление или и аз не знам от какво, се връщах. Докато един ден чашата преля и тва беше.

Имаш две възможности.. или проявяваш характер, отстояваш себе си и правиш това, което трябва или продължаваш да си ядеш главата, докато не сътвориш някоя глупост, която ще е по-зле от това просто да заявиш какво искаш И ДА ГО ИЗПЪЛНИШ.

Кофти е, да, не е приятно. Моя бивш обсебен продължаваше да ме търси след това и да ми говори и да ми се обяснява и да плаче пред мен. Не ми беше хубаво, чувствах се отвратително, просто тва беше най-доброто. И за него и за мен. (На мен също ми липсваше друг човек...)