- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
Здравейте.
Искам да попитам нещо, което винаги ми е било интересно и винаги съм се чудил, изпускам ли си възможностите или нямам такива - става дума за този момент, когато пиша на едно момиче, познато или непознато няма значение, във фейсбук за първи път.
Разговаряме и обикновено гледам да не пиша дълго и след максимум час казвам, че трябва да излизам например и казвам на даденото момиче, ако иска някой път тя да ме потърси.
И минава време и тя не ми пише, а примерно ми харесва разни снимки и прочие, обаче аз си решавам, че съм отрязан и не пиша за втори път понеже се чувствам досаден и тн и тн.
Та въпроса ми е дали някои момичета просто чакат винаги инициативата да е изцяло от страна на момчето?
Последно редактирано от Sdgmi : 12-03-2013 на 23:17
Да! Аз не бих писала първа на момче. Пиши на твоето момиче, ще се зарадва
Ами аз например съм мъж, но ако е имало момент да пиша пръв за първи път на момиче е било по-скоро изключение.Сякаш не обичам да го правя.Особено пък и като попадам на разни статусчета за разни досадници.Виж ако ми пише някое момиче въпроса вече е друг.Въпреки,че са ми писали и разни дребни дето просто им е скучно и се чудят какво да правят.Не съм ги търсил аз впоследствие. Усетя ли обаче интерес от момиче, което ми допада я търся въпреки,че ми е доста неудобно и понякога се чувствам като някакъв досадник. Ако след като аз съм и писал тя след известно време не ми пише първа най-много пиша два поредни пъти и приемам,че вече съм и станал досаден.Зависи как течат и разговорите де.Като цяло мога да направя евентуално някакъв компромис с това с момиче, с което отношенията ни са по задълбочени. Друг е въпроса,че има и такива дето на живо се държат супер готино с мен, а във Facebook са все едно почти не ме познават.Е, наблюдавал съм и обратният вариант де.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Късно е, чадо, мандалото хлопна. Вече е старомодно да се разговаря на живо и единственият пълноценен социален живот, който водим е във фейсбук.
Затова към автора - спри да си въобразяваш и като ти хареса дадено момиче, заговори го пак. Принципът е същият като при живото общуване, но разбира се, няма как да имаш база за сравнение. Та идеята е, че когато харесваш някого, не е проблем да го поздравиш първи. Може пък тя да е по-срамежлива и от теб, а с харесването на снимките и статусите да ти напомня, че съществува и ѝ допадаш
Фейсбук освен, че ви оряза социалния живот, май ви смъкна и мисловния капацитет.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Нима тези, които нямат фейсбук, не могат да водят пълноценен социален живот? Удоволствието да излезеш и да се видиш с някой, било то за едно кафе, е много по-голямо от това да си пишеш с него по социалните мрежи. Именно сайтове като фейсбук осакатяват социалното развитие на хората. А за младежта социалните мрежи са станали като болест. Буквално им промиват мозъците...
Колкото до автора, можеш да бъдеш малко по-различен от връстниците си като я поканиш на среща. Така ще видиш нейните реакции, когато е с теб и ще я опознаеш много по-добре. Също така няма да има нужда да си задаваш въпроса "А тя харесва ли ме?" тъй като ще си проличи.
И ти си прав.
Ще поработя в тази насока
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Aбе не разбирам за кво са нападките - водя си нормален живот, но няма да лъжа, че вечер като съм на компютъра влизам във фейса.
Питам от чисто любопитство и скука да знам - и въпроса беше не дали да пиша първи, ами дали ако пиша повторно ще се счита за досаждане и има ли смисъл от това.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
LadyDi не е баш еднакво. Ако на улицата поздравиш някой е защото сте се срещнали случайно, а не защото си го целял. Във Facebook може и да се приеме от отсрещната страна като досада,защото хем ти е дадено приятелство,хем навлизаш още повече в личното пространство на даденият човек.Някои хора дето не чатят много може да го приемат и като директна заявка.А на улицата може да поздравиш и да кажеш Чао. Ако решиш да се задържиш при някой човек или компания по-дълго време не е изключено да те почувстват като досадник.А и е съвсем в реда на нещата,ако постоянно поздравяваш някои пръв,а той не го прави да се запиташ има ли изобщо някакъв смисъл в това.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Niakoitam, но той я ХАРЕСВА. Абсолютно еднакво е. Като я харесва, и на живо би я поздравил.
Много време отделяте да мислите и за тва сте на това дередже. Ако не го харесва, ще го отреже и готово.
И кога е казал, че се опитва да говори с нея постоянно? Веднъж са говорили и после мълчание и от двете страни. Жените тенденциозно са по-пасивния пол в това отношение. Така че, като иска - нека си чака. Някой друг няма да чака
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Тук ти е грешката.
Ако някой ми каже "ако искаш някой път, ти ме потърси", независимо колко ми се говори с този човек, няма да го потърся, независимо дали ми го е написал или казал на живо това. Звучи ми... гадно. Дори неуважително.
Просто "чао" или "до скоро" биха ми били в пъти по-приятни като за край на разговора.
Човек трябва да има усещането, че общува с някой, на който му е приятен този разговор. Ако става въпрос за интернет, това кой ще пише пръв е пълна глупост. Ако си досаден на някой, този някой просто няма да ти отговаря на съобщенията. Ако не си досаден - ще продължавате да си пишете.
Ако искаш, ти ме потърси.... Това ми носи усещането, че на този човек му е все едно дали ще си пишем отново или няма да се чуем и видим повече.
Не го отричам като масово явление, но социалните мрежи са доста добре измислени и могат да са страшно "социално оръжие" в ръцете на съобразителните.
Към автора: абсолютно се съгласявам с хохи. Винаги съм инициативна, обаче при такова немъжко приключване на разговора забрави аз да потърся следващия път. Страшно неуважение ми е.
Давай нещата да се случват извън изписаните ви редове, излезте да се видите и усетите.
Ами ти й пиши пръв, едва ли тя ще го направи първа. Малко са момичетата, които ще тръгнат да пишат на момче първи
Ей Божеее, живота ви минава в този фейсбук. Иди на живо й го кажи, стига й писа пък ти. Разбери, че момиче никога няма да пише първа.
♥ 2PAC ♥
Just be yourself! You don't live to impress all this motherfuckers out there! ;PP
----------------------------------Реалността е фалшива. Мечтите са истински. - 2Pac
Зависи дали и момичето те харесва ама сериозно, докато разчиташ на Facebook, ще си останеш с чакането.
И аз съм съгласна с xoxi.
Също много мразя някой да ми държи сметка и писането да се изразява в спорене кой на кого писал първи и защо другия не е писал първи (по принцип въпроса е насочен към мен: Защо все чакаш аз да ти пиша първи?) МЕГА ДРАЗНЕЩОТО. Отщява ми се да пиша с такива хора, не знам кво толкова се умува и се дълбае в темата...
Първоначално написано от antifashionshit
Определено си чакат инициативата! А иначе... Ако си тръгнал да зарибяващ по фейса - ето ти идея: нарочи си 1 ден, дето да не ти се налага да ставаш от компютъра заради нещо и да зарязваш мацката. И като тръгне най-сладката част от разговора, измисли си някаква причина. "Трябва да отивам на фитнес", "Имам уговорка с Иван", "Трябва да пазарувам"... Точно преди да тръгнеш да ставаш заради измислената причина, кажи на момичето "Майната му! Ще остана още малко заради тебе". След още час-два, когато наистина трябва да станеш, кажи "Гледай колко се заседях, а уж щях да остана за още малко... нищо де, заради тебе щом е... "
Пробвай с това. После ще имаш очи да й пишеш без да мислиш, че нахалстваш
Изгубиш ли ме, губиш всичко!! ;]
Priceless .. <3
Егати глупостта. Това при кои момичета работи? 6ти клас?
Да оставаш специално на компютъра, заради някоя, която ти е никаква, е жалко.
Да си измисляш причини, че трябва да ходиш някъде е още по-жалко.
А най-жалкото е, че ще си отмениш уговорката заради нея.
Вместо тя да ти търси вниманието...