Спомням си как веднъж седя до мен и четеше Библията на доста висок глас.Пътуването беше дълго и мъчително.

Или веднъж,когато в почти празен автобус се качи една доста,доста едра жена.Може би имаше здравословен проблем,но беше ли нужно да сяда до мен!?Освен своята,беше заела и моята седалка.Наложи ми се да пътувам с едната ръка през прозореца и кръстосани и максимално прибрани крака Каза ми да и кажа,че ще слизам една спирка по-рано,за да се отмести.До тогава не бях подозирала,че мога да оцелявам и в по-екстремни ситуации