Та, там някога беше...Ще ходя в Строежа на някъв евент. НДК, скъсан чоропогащник, кубинки, мешка и двулитровка Каменица, 'щото съм яка и фак да полис. И на спирката се запознавам с някакъв човек и ще си просим цигара заедно. Изпросваме си цигарата от една бабка и му викам "дай да си дръпна", той ми вика "имам СПИН, няма да си дръпнеш". И ми разказва как е педал на вена и за това има СПИН. Пуснах няколко сълзички и неловко си смучех двулитровката и рейсчето дойде. Пожелах му сбогом и да разпространява любовта, качих се и той седна до мен. :/ И почна да ми обяснява как сега отивам в еди-коя си чалготека в Щутгард и ще пия водка. Ебем ти магическите сили, разконспирираха ме. И вика, че като се напия с водка всеки може да ме ебе. Обясних му културно как само мама и татко могат да ме ебат.
И почна да пита някви хора дали биха ме изнасилили и да ми обяснява как могат сега и тук да ме съблекат и изнасилят пък к'во остава в чалготека на водка. :/ И такъв ме пита къде ще спя...На улицата, бе, как къде? И ми вади някви документи от 4-ти километър ли к'во беше как е освидетелстван + тапията, че има право да си носи метадон, 'щото е в програма, ала бала. И му прочетох имената, нещо тип Иван Петров и почвам да говоря на "Ванкаааа", но той ми удря въображаем шамар и вика, че ще му говоря на инициали - "И.П." щото в момента сме футбулни хулигани и отиваме на мач. :/ И мойта спирка вече почти е дошла, а той не слиза и го питам от къде е - пет спирки назад, вика. Ще ме изпраща ся до Строежа, да не ме изнасилят лошите хора с водката. :/ И аз му викам "аре да не ме изпращаш, че приятелят ми е там и ще каже, че не съм устояла на сексапила ти и съм закъсняла, щото сме се ебали в рейса", ама слезна с мен и ме изпрати. :/ И прегърна мен, авера ми и каза, че с'я ще се прибира пеша заради мен. :/ Повече никога не го видях. Смисъл аз исках да се видим пак, но той каза, че му следят телефона.
Но беше секси, на трийсет и нещо, а аз си падам по луди мъже на правилната възраст.