От подобни на старите сиви скали,
на които Орфей се препичал,
по Марица насложени – живи очи,
знам, оттам че наднича момиче.

Тя нарича се Мери и носи сърце,
издълбано от златната лира,
прокълната вовеки била от Орфей
туй сърце да не може избира.

И когато ловуващ наблизо рибар
чуе писък и скочи припряно,
той нагазва във черната мътна вода
без да мисли и плува с желание...

Тъй Мерито стои си и чака Орфей
да се върне – според обещаното,
но се бави, а вече го чувства далеч.
Дали друг не ще бъде избраникът?