Encounters with strangers

[DisappointedDreamer]

Защото съм сантиментален човек. Защото ми е влюбено, защото ми е празнично, защото съм си аз.

Пускам тема вдъхновена от нещо, което видях в тъмблр и ми се стори супер миличко, позитивно и зареждащо с енергия.

Та, както заглавието на темата говори, тази тема е тази, където вие споделяте вашите случайни срещи с непознати. Малка усмивка от непознат. Поглед. Разговор. Нещо, което ви е стоплило сърцето от човек, който не познавате.

Не знам дали е за тоя раздел, ама какво пък.

Споделям първа аз -

докато изнасях някаква романтично-житейска лекция на приятелят ми в парка до нас в 9 часа през нощта, някакъв непознат младеж ме погледна, усмихна се широко, поздрави ме и ми помаха.

незначително, дребно, но и също толкова хубаво.

Вие сте!

П.П. днес правя седмица, откакто отказах цигарите след година и половина пушене. йей!

[Bank$]

Докато не ми дремеше за форума някаква магия ме накара да вляза в него и започнах да си говоря с baby_baby

[SonataArctica]

Стария ти аватар беше по-хубав

Аз редовно си поздравявам непознати хора, но винаги ме гледат все едно съм луд

[DisappointedDreamer]

аз съм влюбена в сегашния ми!

стига с тоя негативизъм. бъдете позитивнии.

[tori]

Аз редовно си поздравявам непознати хора, но винаги ме гледат все едно съм луд

И аз бих те изгледала така. :д Иначе... последното такова миличко нещо май беше една баба, която седя на стълбите с мен, приятеля ми и още една двойка и ни гледа как играем белот. Просто чакаше някого жената и си говореше с нас. Каза, че сме много добри деца. Ама тя е от квартала, тъй че не влиза много-много към графа непознати.
И освен това се сещам за една Бъдни вечер преди няколко години. С наще отивахме към бабини да вечеряме и да с разменяме подаръците. По улицата срещу нас вървят момче и момиче със коледни шапки и ухилени мега много и само изтърсват "Весела Коледа." Беше миличко такова едно. <3

[Violenza]

Аз пък ненавииииииииииждам да ме заговарят непознати. Отговарям единствено ако ме питат нещо свързано с пътя, иначе си мълча и се обръщам на другата страна.

[DisappointedDreamer]

Аз пък ненавииииииииииждам да ме заговарят непознати. Отговарям единствено ако ме питат нещо свързано с пътя, иначе си мълча и се обръщам на другата страна.

Ти пък.

Аз много обичам да говоря с непознати.

Сещам се за два случая. Едната с българка, тук в Стокхолм.

Чакаме си рано сутринта метрото с една приятелка, и както винаги пушим седнали на една пейка. Идва някаква лелка и сяда до мен, при което аз ставам, защото не е хубаво да и издишвам пушек във врата. Ставам, а тя започва да ме успокоява, на шведски, казвайки, че всъщност и тя пуши. Няколко секунди по-късно минава някаква бърза кола, и тя започва да се оплаква от днешната младеж, при което я попитах как се казва и тя каза - Валентина. А, славянско ми звучи. Откъде сте, бе? От България. Дайте да говорим на български тогава Много миличко и стана, даде ми телефонния си номер, оказа се акушерка, покани ме на баница и айрян. И тей.

Другия случай - 90 и кусур годишен швед. Сяда до мен на пейката, аз отново пуша. Започва да говори, аз го слушам. Оказва се, че е женен за българка, Катерина. Питам го дали говори български - "невъзможна" Щях да го изпапам. Говорихме около половин час, при което той строго ми забрани да се жененето рано. Много миличък човечец. Обясни ми за сградата, която дядо му бил построил и как всяка неделя ходил в някаква синагога. Покани ме и мен.

И многооооооо други историийки имам :3

[SonataArctica]

И аз бих те изгледала така. :д

Стига де! Забавно е . Минаваш си по центъра и някой маха на друг и въпреки, че си нямаш на представа кой e, почваш да му махаш и ти . Вадят поглед все едно са ги цапнали с нещо. Хората в градовете са доста по предпазливи и си гледат своята работа и общо взето не им дреме за някой непознат. Една от причините да обичам планинарството е, че хората са адски любезни! Винаги, когато съм на планина, се запознавам с нови хора и е приятно да си говориш с някой напълно непознат, било то дори за времето.

[AnarchyBoy]

Аз пък ненавииииииииииждам да ме заговарят непознати. Отговарям единствено ако ме питат нещо свързано с пътя, иначе си мълча и се обръщам на другата страна.

Злобна лелка си, казах ти!


Скоро ме спря една възрастна двойка, пред ЛТУ, аз със слушалките и раницата тръгнал за лекция, а мъжа нещо ми говори, свалям слушалките като си мисля, че ще ме пита за посока най-вероятно, а той ме хвана за рамото и ми каза..

"- Не я пускай.. която и да е.. Не я..
а старата жена се засмя и се усмихна, след което каза..
-Пешо остави момчето не виждаш ли, че е влюбено.. виж му усмивката.
при което той отвърна..
- Помниш ли? И аз те гледах така преди 50 години"
човека ми пусна рамото, хванаха се за ръце със старата дама и си продължиха, а аз не знаех какво да кажа, стоях като препариран и ми стана адски мило.. осъзнах какво е станало чак когато бях на Г.М. Димитров..

Маги, темата е супер ще я следя с интерес..

[crazyshitman]

всеки луд с номера си

[Violenza]

Злобна лелка си, казах ти!

Не съм, бе, моето е продиктувано от страх. Наистина изпитвам панически ужас от непознати и по начало от хората. С години сериозно се боря с този страх, дотук безуспешно.

[102]

Скоро ме спря една възрастна двойка, пред ЛТУ, аз със слушалките и раницата тръгнал за лекция, а мъжа нещо ми говори, свалям слушалките като си мисля, че ще ме пита за посока най-вероятно, а той ме хвана за рамото и ми каза..

"- Не я пускай.. която и да е.. Не я..
а старата жена се засмя и се усмихна, след което каза..
-Пешо остави момчето не виждаш ли, че е влюбено.. виж му усмивката.
при което той отвърна..
- Помниш ли? И аз те гледах така преди 50 години"
човека ми пусна рамото, хванаха се за ръце със старата дама и си продължиха, а аз не знаех какво да кажа, стоях като препариран и ми стана адски мило.. осъзнах какво е станало чак когато бях на Г.М. Димитров..

Diz pussy clean.. diz pussy squeeky. Dat pussy old.. dat pussy creakyyy.

[AnarchyBoy]

Не съм, бе, моето е продиктувано от страх. Наистина изпитвам панически ужас от непознати и по начало от хората. С години сериозно се боря с този страх, дотук безуспешно.

Хмм що тъй?

[DisappointedDreamer]

Diz pussy clean.. diz pussy squeeky. Dat pussy old.. dat pussy creakyyy.

Стига, де. Една тема, по възможност, не оаквайте :с

[AnarchyBoy]

Не му обръщай внимание, той си хейтва..

[paradosou]

Точно мислех да пускам подобна тема. Сериозно.
xD
Предстои допълване на поста със случки, утре обаче.

[heartshapedbox]

Аз пък редовно се усмихвам на непознати. :Д

[galaxy29]

бях си взела току-що извадено от пеща топло черно хлебче с лимец от една пекарна, но такава вкусна пара излизаше, че не можех да чакам да се прибера и докато чаках трамвая си чупех залче по залче, а някакви баба и дядо, които чакаха до мен ми казаха как сладко си хапваш и аз ги попитах дали искат да си отчупят и те казаха не се притеснявай мила, ние сме стари хора и си търсим разговор и ми пожелаха щастие с:
а пък онзи ден в метрото се радвах и усмихвах на едно малко момиченце с румени бузки, което седеше в скута на майка си и беше развълнувано заради предстоящите празници и питаше майка си дали може да украсят като си отидат вкъщи и то ме видя, че му се смея и ми се усмихна и ми показа куклата си, а пък какво беше алено и бузките му червени и излъчваше само щастие

[DisappointedDreamer]

Точно мислех да пускам подобна тема. Сериозно.
xD

Сериозно? Ем, аз я пуснах, защото напоследък срещам единствено груби непознати, и исках да си напомня, че има и такива дето ти стоплят душичката.

Спомням си за едни 20 и кусур годишен младеж в Макдоналдс. Бачкаше там и чистеше нещо, че затваряха, та аз и компанията ядем, и аз се мръднах да мине той с парцала, защото седях права и се усмихнах, а той после ми донесе стол и ми го подложи да седна досущ като по филмите, където кавалера помага на дамата! ^^

[HollyGolightly]

Преди няколко дни бях в един магазин и едно детенце, което си стоеше на столчето в пазарската количка ми се усмихна и след като и аз му се усмихнах то ми каза "hi" и ми даде high five Определено ми оправи настроението за остатъка от деня.
Също така много обичам да си говоря с хората в магазините, обикновено доста по-възрастни жени, които обичат да споделят кога какво са си купили и дават съвети кое да избягвам.
И винаги се усмихвам, сигурно повечето хора ме мислят за ненормална, но какво пък, доказано е, че една усмивка може да оправи нечий ден

[DisappointedDreamer]

Авв И аз абсолютно винаги се усмихвам. Тези, които са ме виждали от форума са ми свидетели! :Д

Добавям други два случая:

С най-добрата ми приятелка, прекарахме от 5 часа сутринта до 3 следобед в конюшната, да се грижим за 15 коня. По едно време на обяд огладняхме и намерихме някакво колело. Решихме с него да ходим до центъра, който беше на 5км от конюшната. Качи се приятелката ми отзаде, аз въртях педалите и където минавахме покрай хората ни се усмихваха, поздравяваха и смееха. Беше един от най-хубавите ми прекарани дни :Д

Стигнахме до някаква станция за бензин, купихме си цигари и пица, а продавачът дълго ни се чудеше и накрая ни заговори; та прекарахме някакви 15 минутки в чатене и пушене.

Друг случай с приятелят ми:

Излизаме с него, и кучето му (Роузи) и абсолютно всички, които ни видят ни поздравяват с популярното "хей" на шведски По едно време той почна да се чуди, а на мен ми стана много миличко.

[AKJSDHLX]

Много хубава тема! ^^
Доста често ми се случва да разговарям с непознати, най-вече таксиметровите шофьори(в моя град са много милички) :Д нооо в момента се сещам за няколко конкретни случки .. :Д

Бях в Англия при сестра ми за месец.Някъде на 4тия-5тия ден се получи така, че останах сама вкъщи...беше ми скучно и реших да отида до парка да покарам ролери.Точно се бях научила и още бях малко паянтова...ии направих аз няколко обиколки на паркчето ии последва едно нагорнище...и аз така вече се надъхах да го изкача и бях почти до края, когато едната ми ролера поднесе и се строполих много брутално.Преди още да разбера какво е станало едно момче дойде при мен и почна да ме пита, дали съм добре, наранена ли съм :Д и аз малко шок, от падането, а и малко се притеснявах да говоря :Д казах му спокойно, че всичко е наред, помогна ми да стана и ме заведе до една близка пейка, за да се увери, че съм добре, така се заговорихме и веднага си допаднахме супер много, до ден днешен си поддържаме връзка :Д

Друг случай.Във Варна съм на един фестивал и с най-добрата ми приятелка бяхме си наумили да си направим татоси :Д .. Ама 2ри ден там..изобщо нищо не знаем.. :Д ии вървим си ние там по една главна ии виждаме едно момче с 2обеци на веждата :Д и направо ''Здравееей'' ама и той ни отговори така позитивно ''Здравеейте'' :Д и после ние ''Как сии'' и той ''Добре съм''':Д и така..упъти ни към едно татоо студио, ама беше затворено :Д В последствие се засякох още веднъж с това момче в Пловдив..и се учудих много, когато ме позна :Д

Един ден отивам към училище.И нали почти съм стигнала ии виждам едно момче, високо, с голяма раница и невероятно дългите расти...ама бяха много дълги :Д и не се сдържах и направо като се разминавахме му казах ''олееее мн яки расти'' :Д той ме погледна някак учудено и ми каза, че не разбира български :Д Оказа се че е от Германия и т.н. :д упътих го до музея и повече не го видях.. а имаше тооолкова яки расти :Д

Това е от мен за сега, като се сетя нещо друго може и да допълня. )

[pandabear]

миналата година, точно покрай коледните празници бях организирала приятели да съберем разни дрехи, играчки и книги и да ги занесем в някакъв дом за дечица. отиваме там, сядаме на едни малки стоплчета и всеки от нас в скута си държи някакво детенце. грижещите се за децата започват да отварят чувалите и ги показват на децата. момиченцето, което беше до мен си хареса едно розово суичърче и книжката Питър Пан, които бяха мои. попитах я дали й харесват, а тя просто се разплака и ме прегърна. не мога да опиша какво почувствах тогава.

друго, за което се сещам е как на една спирка при качването ми в автобуса ми падна панделката-шнола и едно момче отвън я взе и тича няколко метра докото шофьора спре. качи се и ми я даде, въпреки че беше паднала в локвата и цялата беше кална. определено тази случка беше повод за усмивка.

докато работех в едно кафе-библиотека и при плащането на една поръчка малко стара двойка ми подариха някаква малка книжка с любовни цитати, и на първата страничка беше написано "на едно лъчезарно момиче...". хубаво ми стана, много!

сещам се как бяхме излезнали с приятеля ми на разходка в Борисовата и бяхме седнали в една беседка, тоест аз си седях, а той си беше легнал в мен. и просто си мълчахме. по едно време се появи един мъж с книга в ръка, седна до нас и каза "а така, правете любов, а не война". започна да разказва някакви неща, а малко по-късно разбрахме, че иска пари, вероятно, за да си закупи алкохол ;д. но някак ме усмихна и тази случка.

веднъж докато се учех да карам колело, много се нервирах, повишавах доста тон и някакъв рандом пич се спря и каза, че му се иска и жена му да звучи така, когато се нервира, след което ми се усмихна, пожела ми късмет с начинанието и си тръгна. подобри ми настроението, доста ;д

има още много случки, ама това са първите, за които се сетих.

[babity]

Веднъж един мнооооого як стриптизьор ми предложи тройка. Ако третия не беше травестит, сигурно т'ва щеше да ми е любимата история с непознати.

[xoxi]

Аз попринцип не се впечатлявам много от такива случки с непознати.
Сутрин при мен е закон да съм във възможно най-отвратителното настроение. Заядлива, раздразнителна, не обичам нито да слушам някой как говори, нито пък аз да говоря, всичко и всички ми лазят по нервите.
И към всичко това като добавим факта, че съм станала в 6 сутринта и излизам навън в адския студ, трепереща от глава до пети... Най-мило ми става, когато шофьорите ми дават път. През друга част от деня, това бих го сметнала за адски нормално и въобще няма да го отразя, но сутрин ми действа много положително.