Не мога да говоря с непознати, ако не е за посока или час(това вече не се случва, но като малка колко съм ги спирала :Д) едва ли ще заговоря някой непознат без причина. Обаче сега се сещам точно за една случка, където бях на разходка в един парк с приятеля ми и си вървим съвсем спокойно и гледам един дядо се е втренчил в нас и само каза (беше на не повече от 3-4-5 метра от нас) "Не го изпускай. Дръж го здраво! Бъдете щастливи!" И някакви такива.. при това с усмивка на лице. И аз му се усмихнах и ми стана много миличко.