на 22ри като се прибирах към София във влака ми се случи нещо странно.
Седях си аз тихо и кротко и си четях книга,докато от Копривщица се качи един дядо, който седна точно срещу мен. Дотук ок , ама той не спря да ме гледа и то доста продължително и настоятелно,докато не оставих книгата си настрана и не го попитах дали има някакъв проблем,или нещо го притеснява. Тогава той ми се извини и каза,че приличам досущ на съпругата му на млади години. Извади една снимка от портфейла си и аз, честно си казвам, щях да падна,ако не бях седнала. Все едно се гледам себе си на някаква малка, паспортна снимчица, черно бяла,очевидно доста дълго време носена в този портфейл. Попитах го как се казва, и отговори,че се е казвала Йоана, но починала преди 21 години, към средата на Август...след това пак си се зачетох.

Като си говорих с майка ми тя ми каза,че е щяла да ме кръсти така, защото 18 август (рождения ми ден) е Успение на св. Иван Рилски.

Бях малко шокирана