Предната седмица некъф мъж на около 50тина години върви в една посока с мен и бая гледане ме гледа. Беше към девет и половина вечерта, студ на кутийки, мъгла, аз - крива, с цигарата в уста, замръзнала, бързам да се прибера. И той в един момент се спира, обръща се към мен и изтърсва „Госпожице, познаваме ли се?“ - „Оу, ами не мисля.“ - „Много сте симпатична.“ - „Мерси.“ После минах напред, щото Борисова беше абсолютно празна, а тоя беше крийпи. Вървя бая зад мен, почти бях готова да го ударя с нещо и да бягам. Насреща ми обаче денонощен Пацони и влизай вътре за сладко. Бавих се не повече от две минути, излизам - човека го няма. После съответните благодарности на де що божества има и Тори скорострелно вкъщи.

Следващата вечер, Хелуин тоест, с една аверка ходихме да се видим с един мой и да пием кафе в един бар по кея. Ма нагласени - тя с дяволски рога, аз със диадема на мед. сестра. Та, прибираме се към нас пак по същата улица от предния ден и долу-горе на същото място две момчета, силно гримирани в духа на вечерта, слизат от една кола и налапват цигарите. Единия вика „Ей, не поздрави значи! Как можеш да не ме познаеш?!“ и аз такава няква утф, седя гледам, гледам и не знам кой е, нито гласа ми е познат, нито колата. Отминах, цяла седмица не можах да се сетя кой е, де. Може и ебавка да е било.