Цитирай Първоначално написано от Violenza Виж мнението
Аз пък ненавииииииииииждам да ме заговарят непознати. Отговарям единствено ако ме питат нещо свързано с пътя, иначе си мълча и се обръщам на другата страна.


Ти пък.

Аз много обичам да говоря с непознати.

Сещам се за два случая. Едната с българка, тук в Стокхолм.

Чакаме си рано сутринта метрото с една приятелка, и както винаги пушим седнали на една пейка. Идва някаква лелка и сяда до мен, при което аз ставам, защото не е хубаво да и издишвам пушек във врата. Ставам, а тя започва да ме успокоява, на шведски, казвайки, че всъщност и тя пуши. Няколко секунди по-късно минава някаква бърза кола, и тя започва да се оплаква от днешната младеж, при което я попитах как се казва и тя каза - Валентина. А, славянско ми звучи. Откъде сте, бе? От България. Дайте да говорим на български тогава Много миличко и стана, даде ми телефонния си номер, оказа се акушерка, покани ме на баница и айрян. И тей.

Другия случай - 90 и кусур годишен швед. Сяда до мен на пейката, аз отново пуша. Започва да говори, аз го слушам. Оказва се, че е женен за българка, Катерина. Питам го дали говори български - "невъзможна" Щях да го изпапам. Говорихме около половин час, при което той строго ми забрани да се жененето рано. Много миличък човечец. Обясни ми за сградата, която дядо му бил построил и как всяка неделя ходил в някаква синагога. Покани ме и мен.

И многооооооо други историийки имам :3