бях си взела току-що извадено от пеща топло черно хлебче с лимец от една пекарна, но такава вкусна пара излизаше, че не можех да чакам да се прибера и докато чаках трамвая си чупех залче по залче, а някакви баба и дядо, които чакаха до мен ми казаха как сладко си хапваш и аз ги попитах дали искат да си отчупят и те казаха не се притеснявай мила, ние сме стари хора и си търсим разговор и ми пожелаха щастие с:
а пък онзи ден в метрото се радвах и усмихвах на едно малко момиченце с румени бузки, което седеше в скута на майка си и беше развълнувано заради предстоящите празници и питаше майка си дали може да украсят като си отидат вкъщи и то ме видя, че му се смея и ми се усмихна и ми показа куклата си, а пък какво беше алено и бузките му червени и излъчваше само щастие