Аз попринцип не се впечатлявам много от такива случки с непознати.
Сутрин при мен е закон да съм във възможно най-отвратителното настроение. Заядлива, раздразнителна, не обичам нито да слушам някой как говори, нито пък аз да говоря, всичко и всички ми лазят по нервите.
И към всичко това като добавим факта, че съм станала в 6 сутринта и излизам навън в адския студ, трепереща от глава до пети... Най-мило ми става, когато шофьорите ми дават път. През друга част от деня, това бих го сметнала за адски нормално и въобще няма да го отразя, но сутрин ми действа много положително.