Обичам непознатите си повече от познатите си! :Д Много ми въздействат моменти с хора, които никога не съм виждала и няма повече да видя. Като малка ми харесваше да пращам писма в бутилка (по-скоро да пиша писма с това предназначение) и да слагам бележки в книгите, които връщам в библиотеката. Вълшебно е някой тотално непознат да намери посланието и това да изиграе роля в живота му. Сега почти не взимам книги от библиотеката заради киндъла, но когато го правя, още оставям бележки.

А темата е за срещите с непознати, та нека се върна там. Последната ми е от снощи. Тук имаше ужасна буря, транспортът беше спрян, не трябваше да излизаме от вкъщи, но аз препсувах бурята и реших, че ще си ходя, където си искам (това е една друга история). На отиване нямаше проблеми, но на връщане се наложи да чакам на една спирка около половин час и да мисля какво да правя, защото автобуси нямаше (слухът бе, че ще ги пуснат скоро), а такситата са безбожно скъпи. Мръзнех си аз самотно и притеснено и проклинах глупостта си, когато отнякъде се появи един тип и заяви, че автобуси няма да има и да не се надявам. Все пак се зарадвах, че виждам човек. Попита ме къде искам да стигна и се оказа, че не само сме в една посока, ами и живее в съседната сграда! Светна ми червената лампичка, ама я игнорирах. Вървяхме през вятър, сняг, лед и стигнахме успешно. Беше много забавен, пееше коледни песни и ми каза да не се притеснявам, защото Йети е тук да ме спаси. :Д

Друга скорошна случка.. Прибирах се с колело от библиотеката, беше мрачно и бях кисела. Стигнах най-омразния ми баир, наричан още безкрайния баир, и се тутках нагоре по него. Тогава чух "You're very nice!". Идваше от човек, чакащ на една спирка. Голяяяма усмивка лепнах и така си се усмихвах до вкъщи.

Стига толкова засега. Ааа, между другото, магнит съм за луди и алкохолици и имам гадни истории с тях, ама няма да ги разказвам. Ако има такъв човек наоколо, идва при мен. Преди се опитвах да общувам с тях, но не ме бива. Винаги се чувствам изстискана след това.