^

Горната история ме подсети за нещо. Лятото работех на рецепция в хотел и един ден пристигна един господин на видима възраст около 50-60 години. Висок, едър, симпатичен soon-to-be дядо германец, когото трябваше да настаня. Уви, човекът имаше проблем със слуха и колкото и да се опитвах да му отговоря на въпросите, все не чуваше, а аз не говоря тихо. Шефката ми реши да ми се притече на помощ, но скоро и тя се отчая. Накрая му написах на един лист по-важните неща и от тоя момент нататък си общувахме с бележки. Постепенно разбрах, че преди са ходели все с жена му на почивки и тя се е занимавала с официалните неща, но е починала наскоро и сега той се опитва да продължи традицията им. Стана ми малко мъчно за него, защото беше много добър човек и като си тръгваше пак аз го изпращах и то не бяха прегръдки и благодарности...

Като се замисля най-запомнящите се моменти все са били с германци. Много драго ми стана веднъж, когато едно семейство пристига и започва да ми говори на развален английски, аз ги усетих, че са немци и почнах на немски и те като се зарадваха, ще кажеш, че е кой знае какво (особено след като немския ми е далеч от перфектен). Редовно идваха на рецепция да си говорим и даже ме караха да ги уча на български. Много подаръци ми оставиха като тръгваха, пак прегръдки, пак благодарности и обещания, че и догодина щели да дойдат дано съм била там.