Encounters with strangers

[Lilanda]

Лятото работех в едно заведение bar&dinner ии един ден на моят район седна едно семейство.Мъжът беше българин, жената германка, а детето много сладко.Изглеждаха много приятни хора и се заговорихме.По едно време мъжът ме попита, дали случайно мога да му намеря трева от някъде :Д и аз разбира се О.о :Д но си имах един колега, който си падаше малко тревоманче и отидох да го попитам :Д ..той веднага им намери...после в продължение на седмица идваха всеки ден да обядват в заведението, настояваха аз да ги обслужвам, питаха ме за забележителностите около града ми и наистина ме зареждаха с много положителна енергия.

Това ме подсети за нещо. Всъщност подсеща ме за доста случки, но една има специално място в сърцето ми, защото и до ден днешен хората са ни много близки приятели. Лятото на 2009-та или 2008-ма. Ще ви излъжа. Бяхме на ресторанта, а аз много обичах да седя отвън на табелата, за да привиквам хора. /бях сладко лапе / Покрай мен мина един мъж и директно влезе в ресторанта. Аз влязох след него и попитах тихо майка ми "Мамо, мамо, този човек идвал ли е преди?". Отговорът ѝ беше отрицателен. Човекът си поръча едно кафе и тъй като беше седнал на съседната до служебната маса, ни заговори. От дума на дума минаха 3 часа. Оказа се, че е шофьор на микробус на фирмата, която караше туристи в хотела ни и че живее в съседния хотел. На другия ден вечерта имаше мач /сега като се замисля, тогава беше европейското, та годината е била 2008/ и той събра цялата компания в нашия ресторант. Гледаха мача заедно с нас. Оказаха се много приятни хора. До края на лятото ни станаха много близки...И така до ден днешен.

едит: От 10-тина човека 3-4-ма са ни близки, но пък и с останалите тръгва приказката.