Encounters with strangers

[paradosou]

Веднъж докато се прибирах към къщи ме завари буря. Страхотна, със супер мощни светкавици и гръмотевици. Дъждът, разбира се, също не беше тих и кротък ; вече бях подгизнала и си шляпах съвсем смело. В един момент край мен мина също толкова мокро момче, усмихна се широко и ми каза 'Май не съм единственият луд, на когото е спряло да му пука. Кво пък, за такива моменти понякога си заслужава'.
Друг случай - търсех 'Хеликон' без грам идея за конкретна посока. Явно някаква жена беше забелязала и дойде да ме пита какво ми трябва. Отговорих и въпреки че ми се стори, че бързаше за някъде, ме заведе до мястото. По пътя си говорихме и се оказа страшно приятна.
Сравнително скоро пък на панаира в града едно малко и ужасно симпатично момченце с дяволит блясък в очите ме спря и ми подари цяла връзка балони. Харесало ме и му се щяло да съм му кака .
Има още много...

[tori]

Сравнително скоро пък на панаира в града едно малко и ужасно симпатично момченце с дяволит блясък в очите ме спря и ми подари цяла връзка балони. Харесало ме и му се щяло да съм му кака .
Има още много...

:д Интересна история. Обикновено аз се радвам на децата, а те бягат от мен и се гушкат в родителите си. Един-единствен път детенце от кварталната банда ни спря с едната аверка да ни каже, че сме били много красиви и искало да прилича на нас.

[illusional]

Днеска на спирката, докато си чаках трамвая, на някакъв дядо му падна салфетка от джоба и ме попита дали е моя... Party hard