Encounters with strangers

[galaxy29]

миналата зима братовчед ми ме остави на плиска, бързащ за изпит, а на мен дръжката на куфара ми се измъкна от едната страна, когато той вече си замина или може би не исках да го задържам, не помня... та бях решила сама да си я оправя, да, ама не ми се получи
беше страшен студ и снежна виелица, а в смотания куфар все едно камъни имаше и беше мъчение да го мъкна така
още докато пресичах през подлеза, се измъчих и чакам на спирката 280 отчаяна, докато се пробвам да оправя тъпия куфар, блъскам го зъзнейки, но не ставаше, мамка му
тогава някакво момче ме забеляза и риторично ме попита, дали имам нужда от помощ, връчих му го и за някаква МИНУТКА ми го закрепи, каза ми, че временно ще се задържи, бях смаяна :д
после чакахме заедно, говорехме си, каза ми, че имам хубава шапка и че работи на някаква ледена пързалка и ме покани
изглеждаше готин, обаче аз се държах студено, защото бях обвързана и така и не отидох на пързалката :д


а пък един път някаква жена ме заговори, пита ме как съм, как са майка ми и сестра ми, изглежда ме познаваше, обаче аз не се сетих коя е
можех да я питам за името, за да попитам майка ми после, но щеше да разбере, че не я помня, а не исках да я разочаровам
така и не разбрахме коя е...

случвало ми се е да се припозная в някой и да поздравя, а като разбера, че съм се объркала и ме погледнат странно, се чувствам като пълна откачалка хахах
някой път ми се приисква и просто така да поздравя някой, въпреки че не го познавам :д



гледам, че и друг път съм писала и не знам, дали съм споменавала, но обичам да си говоря с приятни непознати :Д
е има и някои много крийпи, от които ме хваща параноя и страня или такива, за които съм съжалила, че съм разменила приказка ;/