Снощи като се разхождах с една приятелка, ни се навъдиха петима странници да ни заговарят. Пльоснахме се ние на пейка по центъра и аз пуших, писах си с тоя и оня, гледах си фейсО... И некъф изсипан суагър с неква топка минава покрай нас и си ни поогледа и почна да разпитва кво правим, как сме, защо мръзнем сами и нам-ко. Изглеждаше ми опасен и му казах да се разкара, а той ми каза, че съм боклук и си замина.
След малко бутнахме на друга пейка и един бая дъртичък метъляга, с който съм се засичала по концерти и в един бар, ни пя блек метъл и ни свири на въздушна китара.
На прибиране ние двечките се влачундрим и се лигавим и хилим и некви момчета, три на брой, ни разминаха, хвърляйки ни странни погледи. Аз, обаче, съм в накъф монолог, едва ли не, разлигавена и се опитвам да го играя тъжна и те голямо обръщане, голямо чудо. По едно време единия ми изръкопляска и ме покани да се запиша на актьорско майсторство. :д Благодарих и продължих да се хиля като пача.