- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тотално объркан
Здравейте! От доста време насам се двоумя дали да се допитам до мнението на хората тук , но в крайна сметка реших, че ще ми е от полза да чуя различно мнение от това на останалите или някой съвет за това как да подходя в моята деликатна ситуация.
Като за начало нека кажа нещо за мен.Момче съм, на 18 години.За тази скромна възраст не съм имал много така да го наречем "любовни" преживявания, само една връзка продължила година.
Както повечето хора, които са 12 клас, реших да се запиша на уроци по английски и там срещнах нея.На пръв поглед момиче като момиче , но с течение на времето се оказа много повече.Та с въпросната девойка се записах съвсем случайно ушким тя да ме пита какво е домашното, пък аз я заговорих натам и така.Стигна се до това, че си пишехме абсолютно всеки ден почти през цялото време.Оказа се, че имам адски много общо с нея, дори с времето беше близко до плашещо.Бяхме буквално като 2 капки вода във всяко едно отношение.Както и да е , реших да я поканя да излезем и тя прие дори без да се замисля.
Първата ни среща беше странно-перфектна.Бяхме на кино и след това се разхождахме с часове и общо взето всичко мина по вода.Странна беше, защото тя наистина се разкри адски много и ми сподели някой неща, които не очаквах да ми каже на първа среща.Проблемът с нея се състои в това, че е била "мачкана" от бившия си в продължение на 3 години и изобщо не е изпитвала топлото чувство от това да бъдеш във връзка с някого.С времето наистина почнах да я харесвам все повече и повече и най-добрата новина беше, че чувството беше взаимно.
Седмица по-късно я поканих на по-формална среща, вечеря. Бяхме на италиански ресторант, купих и роза, за която се зарадва страшно много поради причината,че никой никога не е правил нещо такова за нея. Изпратих я до тях и я целунах. Наистина чувството беше невероятно, защото бях убеден, че това е моето момиче.
На следващата седмица нейните приятели се събираха в една вила извън София и ме покани с нея. Седмицата с нея беше невероятна и заслужаваше да завърши по още по-добър начин. Правихме каквото правихме и когато стана време да си легнем направих най-огромната грешка, за която едва ли някога ще мога да си простя.. Точно, когато се очакваше от мен да направя крачката и да възползвам от това, че за първи път оставаме заедно в по-интимна ситуация (не исках секс от нея, а и не го очаквах), нещото което и двамата искахме, аз изтърсих най-голямата простотия.Нещо ми стана и почнах да й говоря как съм се привързал супер много към нея , как имам чувството,че тя е това специално момиче в моя живот , колко ще е жалко, ако не ни се получи и т.н. Заговорихме се на тая тема, но тя не показа по никакъв начин, че е разочарована от казаното.Нищо не се случи и просто си легнахме, защото на следващия ден трябваше да ставаме рано.
На сутринта беше в ужасно настроение и се държеше адски грубо, но просто сметнах, че е заради недоспиването и не и обърнах внимание.Малко по-късно в същия ден тя ми писа за да ми каже, че съжалява за държанието си и че малко или много тя също се е привързала към мен и че и тя смята, че имаме бъдеще.
След като не се чухме на следващия ден, което беше странно, защото ние не бяхме изпускали ден, в който да се чуем, и писах и тя се държеше супер дръпнато.Попитах я какво има и тя ми каза всичко. Това, че със всички тия чувства съм я уплашил, как било рано да й говоря такива неща( наистина беше рано, на първата седмица), как тя е чувала всички тези думи и преди и това че иска действия не думи, защото те нищо не значат. Помоли ме за време и малко пространство, да остане сама и да помисли.След няколко дни ми писа за да ми каже, че всеки прави грешки и ще ми прости, но ме предупреди да не я разочаровам.
Нещата обаче изобщо не изглеждаха розови.Тя не ми пишеше, нито звънеше, само аз я търсех, а ако тя ми пишеше то беше един път на 3-4 дни.
Една вечер ме потърси за да ме попита как съм, но аз си знаех,че иска да говорим за нещо и знаех какво ще е то. Каза ми, че според нея нещо не ни се получава и че била адски объркана и не я обвинявах. Въпреки, че аз исках повече от всичко нещата да се оправят, за жалост тя вече нямаше това желание и чувствата й едва ли не се бяха изпарили.Каза ми, че не иска да ми дава напразни надежди и че не знае дали има желание всичко това да продължава. Според мен ми остави малка вратичка , защото каза, че се пуска по течението и че за бъдеще нищо не знае какво може да стане , въпреки че знам, че тия неща с бъдещето никога не се случват.Лично според мен постъпих мъжко за това, че и казах, че ще уважа нейното решение каквото и от тогава не съм я търсил.
Днес на уроците си говорихме всякаш нищо не е станало, но си личеше, че вече я няма искрата в очите й.Също така каза, че вечерта ще излиза с някакъв приятел и неговата компания при което ревността в мен се задейства автоматично и леко ме "заболя".
Наистина, не знам какво да правя. Не искам да я губя, защото тя е невероятен човек и знам, че тя не е виновна изобщо, просто тая издънка, която направих просто не беше на място и искам да се гръмна.. Мисля да я оставя известно време и след това да я потърся отново, ако тя не го направи преди мен с цел да се пробвам пак, но искам да чуя и чуждо мнение за да видя дали поне мисля правилно и дали ще си струва, нещо за което си блъскам главата постоянно..
Имала съм подобна ситуация,даже доста подобна....Още в началото усещах как той започва да се привързва и някак си това ме уплаши.Предвид,че едно момиче е разочаровано и не е усещало тези неща-това я плаши. Мисълта,че може да е поредният провал и поредното разочарование я кара да страни от теб. Това,че в миналото някой я е разочаровал е оставило отпечатък и един вид е като обеца на ухото й да внимава. Покажи й , че има нещо специално между вас,но недей да навлизаш в личното й пространство прекалено много,защото в този момент тя наистина не знае какво да очаква. Очевидно е, че те харесва, просто я е страх. Карай бавно и полека :]
I have a dream
не си объркан, а си луд. хората на твойта възраст гледат да им е кеф, а ти скимтиш за неква си там. са ше ти разкрия една тайна: ако отговаряше на критериите й, до сега щеше да си я пръснал
WE ARE NOT ANGELS!
Проблема се крие в това, че тя за да не ме нарани нарочно отбягва да говори с мен въпреки, че според мен иска.Просто я усещам, че е объркана и не знае какво иска, но си нямам и идея как да й покажа, че имам сериозни намерения към нея и няма да я оставя.
Страшен кеф ми прави да чета подобни истории - грамотно написани и последователни.
Моят съвет е най-добре да я оставиш да диша. Не напъвай нещата твърде много. Имала е проблемна връзка, не можеш да очакваш всичко да е прекрасно. Просто се отдръпни, не се чувайте твърде често, не пишете много. Карайте го в нейното темпо. Ако те целуне (примерно), отвърни.
Подкрепям Тори, прибързал си и си я уплашил, сега забави темпото.
Пределно ясно ми е че ще трябва да я оставя за определен период, но тя няма да вземе инициативата с предтекст, че не иска да ме заблуждава и подвежда в случай, че изобщо не ни се получи, а аз имам чувството, че докато си чакам и се опитвам, някой друг няма да се бави.Също така,когато за последен път говорих с нея тя ме накара да й обещая, че ще й говоря, поне като сме на уроците и сега не искам да изглеждам сякаш съм загубил интерес, а именно обратното,но не изобщо възможно ли е да се получи тоя ефект.
Нека обединя всички мнения в едно - давай й пространство и карай бавно. Говорете си,когато се виждате,но не прекалявай...Ти сам ще усетиш,когато дойде моментът нещата да се задълбочат. Успех!!
I have a dream
Мерси за мнението на всички, надявам се всичко да свърши добре!
Бъди по сдържан от към действия и думи, известно време нека всичко е чисто приятелски, напълно възможно е да усети липса и да иска по особено внимание от теб.
Остави я да диша не бъди нахален и тя когато е готова ако иска да е с теб ще е с теб
Здравей, първо искам да ти кажа, че поста ти, и по-точно начина ти на писане, ме накара да се логна за да ти отговоря.
Така че поздравление за стила!
Аз лично не мисля, че си прибързал просто си казал нещо което ти е на сърце. За съжаление в живота истината рядко се толерира, както ти самият си разбрал.
Моят съвет е да я оставиш тотално (нулева комуникация), ако те потърси - действай, ако ли не - продължи с живота си. (това ще ти бъде трудно - първата любов ръжда не хваща, но не и невъзможно. Ще я преболедуваш)
Искам да ти подчертая разликата на моя отговор с другите, тя се крие в това, че те ти казват "дай и пространство да диша" - това оставя надежди....а надеждата това е най-голямата цена която можеш да платиш!