Здравейте. На 22 години съм, предстои ми да завърша висше образование, което ми е интерес, хоби и това съм работил и от това съм се интересувал от както се помня. Какво по - хубаво от това казват някои. Да ама не. От малък град съм, уча в близък голям град, в който имам собствено жилище - двустаен апартамент, имам и кола, не кой знае каква но да си върша работата с нея. Работя като автомонтьор, допреди година като стругар но се махнах от там защото нямах шанс да се развивам там и заплащането беше слабо. Родителите ми не се разбираха от както се помня, майка ми беше страшната домакиня и разбрана жена, и още си е де, ако не беше вкъщи беше на работа и обратното, а баща ми злоупотребява с алкохол откриха му диабет и бях свидетел на побоища и караници от мъничък. На 13 години майка ми замина в чужбина за да връща кредит изтеглен под натиска на баща ми. Тогава млад и гневен бях много против решението на баща ми но нищо не можеше да направя защото нямах правото на глас а и не бях физиката която съм сега за да ударя по масата и да покажа че да ми се чува гласа. Докато завърша 12ти клас имах една сериозна приятелка, която ходеше с мен за да има извинение пред родителите си когато ходи да прави секс със 10 години по-големия от нея приятел, с нея правих секс за първи път и я заобичах много. Учех отличник бях и тренирах борба, лостове, щанги, бягане. Имах си програма. Излизах с нея всяка вечер. Много си се кефех тогава. Скарах се с приятелката защото разбрах че ме лъже, с баща ми спрях контакти защото се разведоха с майка ми и той пак постъпи жестоко тогава. И се случи завърших 12ти клас скъсаха ме на втората матура но септември я взех и се явих в университета и тъй като имах висока диплома влязох това което исках. От тогава насам не съм имал приятелка, нямам желание да излизам, не съм ходил повече от 5 пъти на дискотека за тия 4ри години, живея с баба ми и дядо ми и се грижа за тях, ходя на работа което е единственото ми развлечение. Животът за един млад мъж на прага на завършено висше със подсигурена работа без вярна жена до себе си, и със скъсана връзка с най-големият съветник - баща си повярвайте е много труден .
Напоследък мисля, че това което ми се случва е карма. С майка ми нямам никакви проблеми, обаче тя е в друга държава, където съм щастлив за нея че тя се чувства по добре, там работи но не е при баща ми който да я изтезава и да и натоварва психиката, ако не беше тя нямаше да имам стабилен доход за да се изуча, работата която работя , дохода от нея е недостатъчен за да се издържам сам, но си помагам за данъците и за подръжката на колата с работата. Трябва да простя, колкото мога да оправя връзката с баща си, най малкото да си говоря с него, колкото и да ме отритва и да не иска да ме вижда и да не ме търси, за да получа това което искам - жена до себе си която да ме разбира и да споделям живота си с нея. Не желая да бъда богаташ да имам скъпо бмв и да ходя да шмъркам по дискотеки, желая нещо доста по - истинско. Мислех че като идвам да уча в по - големия град ще започна на ново начало. Затова апартамента го взех тук, но тук не намерих приятели и среда, защото повечето мои връстници тук са на общежитие но купонджии, на купоните има пиене и трева - нито пия нито съм купонджия не се събирам на такива мероприятия, нямам мерак просто. Получава се така - идвам в големия град ходя на училище свършвам в сряда и се прибирам за да работя. В малкия град не мога да докарам приятелка вкъщи заради баба ми и дядо ми, там има други особености. Много ми е трудно, трудно ми беше докато реша да публикувам всичко това в интернет, надявам се ако има Бог да бъда разбран !