Цитирай Първоначално написано от SonataArctica Виж мнението
Бъхтиш се за една връзка, градиш я адски много време и влагаш толкова много от себе си и после всичко като свърши се чувстваш толкова преебан, че не е истина. Така че по-добре без връзка, от колкото да преминавам през всичко това отново Пък и ако обичаш девойчето - това е още по-зле...
Няма как да ти е кеф след края на сериозна връзка, в която си обичал и / или продължаваш да обичаш. Точно това е хубавото обаче - че с читав човек и няколко компромиса е възможно да стане що-годе читава връзка. По дяволите, колко компромиси и лишения е имало... Вместо да съм с приятелите и да пия примерно, съм била с него и съм вила от болка след поредния скандал ама не съм се отказала. Не съм, щото виждам, че си струва. Имаме толкова прекрасни спомени също... Елхата, подаръците, плажовете лятото, хилядите снимки, смеха през сълзи, общите приятели... И той колко е давал от себе си. Толкова безсънни нощи, "пропилени" в разговори с мен, сълзи, ревност, потъпкана гордост... Идеята ми е, че ако човека си струва, си плащате заедно за всяка грешка, но накрая всичко бива забравено. И знам, че всички лишения си струват само като ми се появи на вратата, замръзнал, мокър и заринат със задачи, но щастлив. Като кученцата.
Искам да кажа - струва си поне да опиташ веднъж. Не казвам, че е лесно и няма белези и рани, а само, че понякога си струва да захвърлиш всичко само за един човек.