Неразбирателството с родители ... безсилието

[mishona22]

Искам да споделя проблема ми с родителите. Никога не съм се разбирала с тях. Опитвам се да оправя нещата, да търся вината в мен, да се държа нормално, но те не го оценяват. Не мога повече така. Нормално ли е ? На 15 години съм, имам приятел от 5 месеца ... досега всички връзки са ми били краткосрочни. Нямат ми доверие, обиждат ме. Искам спокойствие, искам да имам семейство да се обичаме , да се смеем и всичко да е нормално. Безсилна съм вече, за това стигнах да пиша тук , колкото и да знам че повечето от вас ще погледнат с лоши очи на мен и на това което споделям. Не мога да ги променя, нито те вече мен. Нямам уважение към тях след като майка ми ми говори с думите " кучка, уличница " напомня ми всеки ден единствената ми грешка, че спах с едно момче и тя разбра. В училище съм добре, старая се, в престижна гимназия уча, винаги съм имала добри оценки. Единственото ми искане от тях е да ми позволяват да се виждам с хората важни за мен, да ме пускат навън нормално. Вечерния ми час е 10, но не може вечно да е така. Всеки път като заизлизам- караници, скандали ' ти голяма мома стана да ми излизаш всеки ден", а всъщност излизам най-често само петък и събота, когато сме на училище и рядко през седмицата, защото приятеля ми учи в София
Най-скорошната случка, която ме подтикна да пиша е че баща ми ми каза една вечер да не се прибирам повече, защото бях на имен ден и се прибрах малко по-късно. И следващите 2 - дни не си говорех с никой от вкъщи , бях като призрак. Никога не са били до мен, когато съм тъжна или когато ми трябват и винаги са ми казвали, че слагам приятелите на 1-во място.. Може да ме предадат някога прятелите, но аз ще помня, че винаги те са били до мен. Никога 'семейството' не съм го приемала като повече от проблем. Ах, а как ми се иска нещата да не са така .....
и та тази вечер излязох без да казвам на никой, звъннаха ми, развалиха ми отново вечерта. както всяка друга, прибрах се и почнаха да ми говорят, че съм станала такава откакто съм тръгнала с 'този' , ако искам да ходя да се женя ама немало да ме изтърпи такава.. още сега да съм му звъннала да идва да ме взима да отивам у тех и да му разбил главата баща ми като го видел.. че ако искам да се натровя пак хапчета (както направих преди години) да се беся и че не го интересувало и ако съм продължавала така щел да ме пребие от бой, това ми требвало . Аз им казвах "заради вас съм такава, вие ме карате да ви лъжа, ако ме разбирахте какво ви казвам, ако ми го позволявахте нямаше да си измислям лъжи, но за вас нищо не е нормално, което правя.. а вие какво правите , цял живот правите така че да сте в максималко лоши отношенния с нас"... Имам брат, който е на 17 и си прави каквото си иска ... имаше време в което се прибираше всеки ден пиян, не ходи на училище оценките са му трагични, излиза когато си поиска и няма проблеми с тях. Те просто очакват повече от мен ... не искам да живея така, аз имам съвсем различни мечти, които ми провалят. Нервите ми се крепят на косъм .....

[Bank$]

Ами още 3 години ще търпиш и ще си излезеш на квартира.

[baby_baby]

Щом ваще те издържат ще търпиш правилата им докато не пораснеш и не почнеш работа сама да се издържаш

[mayaaa]

Много се чудих какъв им е проблема, докато не стигнах до това за брат ти. Просто, според мен, се притесняват да не тръгнеш по неговия път...

[Котка.]

Нормално е вечерният ти час да е 10.Нормално е да не искат да тръгнеш по пътя на брат ти и да реагират така.Но не е нормално собствената ти майка да те обижда така.Явно разговорите не помагат.Както ти казаха чакаш още 3 години и се изнасяш. : )