Здравейте със сигурност има тема за любовта от разстояние или някакви такива историйки, аз просто искам съвет, защото вече съм прекалено объркана от това, че не знам кое да слушам, сърцето или ума. Става на въпрос за това че съм влюбена и не съм се чувствала така с никой друг дори от моя град и дори да съм имала нещо с него...влюбена в момче което е на 140 км от мен...пишем си всеки ден, виждаме се всеки ден, това е продължение на месеци и двмата сме на 18 и винаги когато решим да се видим нещо се обърква, но поне сега покрай Коледа се надявам да се видим...Не искам и не мога дори да си представя какво ще съм без него, ако го загубя, защото моите намерения са напълно сериозни, само че не знам неговите /е, естествено и той ми казва че е сериозен, но..../ Умът ми понякога не стига и не мога да реша какво да правя, но сърцето ми казва да се боря. Предстоят ми матури, трябваше да почна уроци още в началото на ноември, след като взех книжка, а аз отлагам за да мога да се виждам с него и да си пишем. Аз самата не мога да се позная, ходя на даскало, но не знам къде съм, лутам се все едно из някаква лудница и се чувствам супер самотна... Просто не знам какво да правя