Има едно момче в класа.. направо тръпки ме побиват от него. Бяхме заедно преди години - детска радост, какво да кажа. И така. През годините много сме се карали. Имаше период, в който не сме си говорели дори. Но все се търсим, все гледаме взаимно да си привлечем вниманието. Или поне така изглежда. Той ако не беше писал, нямаше да си оправим отношенията. Бяхме оставили Големият каньон между двамата. Но успяхме да построим нови мостове в отношенията си като за начало приятелски и нищо повече. Да ама не.. Миналата Коледа прекарахме една страхотна вечер заедно - не сме правили секс подчертавам. Оттогава доста неща се промениха. Но не можем да кажем на много хора за сегашните си отношения. Родителите НИ са против това, да има нещо между нас. Доста хора от обкръжението ни също - най-вече заради миналото ни, другото са малки подробности. Нямаме друг избор освен да се крием като малките дечица.. всъщност имаме - да се оставим, но не можем. Нито аз нито той. Но аз не мисля, че има някакви сериозни намерения. Нито пък изобщо очаквам нещо от него впредвид всичките неща които сме си причинили. Не очаквам нищо хубаво, а в действителност съм щастлива. Не съм искала отново да се случва нещо. Това не е хубаво. И то изобщо. И знам, че нищо хубаво няма да ми донесе, и пак там се бутам, и не знам защо... нямам представа. Мисля все за него... направо яд ме хваща. Той надали мисли за мен. Никога не съм била толкова песимистично настроена към нещо, наистина... не знам какво да правя.