Обожавам Хорхе Букай.Обожавам притчите му и как с толкова малко казва толкова много и най-вече те кара да се замислиш,а не да четеш машинално.Той много ми помогна да осъзная че ужасът,в който преди две години бях попаднала,е временен и винаги има изход.Това,което също много ми помага и до днес е "Как се запознах с майка ви4.Не го гледам само като комедия.Обожавам последователността, това че е разказ в минало време,това че толкова истински и откровен.Главните герои търсят любовта отчаяно,искат да имат човек до себе си за да са щастливи,но с времето се научиха да са щастливи и без този човек.И тогава срещнаха Човекът.